— Е, а аз, господине, съм на тридесет и за разлика от вас животът ми е обръгнал, защото не вярвам нито в бъдещето, нито в самия себе си. Но колкото и голямо да е отвращението ми към живота, колкото и да не вярвам в щастието, бих предпочел да не се бия с вас.
— Значи вие сте готов да ми се извините? — попита Ернотон.
— Не, аз и така дълго се извинявах. Ако това ви е малко, толкова по-добре: ще престанете да ме превъзхождате.
— Добре, но ако търпението ми, милостиви господине, се изчерпи и аз се нахвърля срещу вас с шпагата си?
Сен-Мален трескаво стисна пестници.
— Какво пък — каза той, — ще захвърля оръжието си.
— Пазете се, господине, тогава ще ви ударя, но не с шпагата!
— Отлично, защото в такъв случай ще имам основателна причина за омраза и ще ви намразя смъртно. И в един прекрасен ден, когато ви овладее душевна слабост, ще ви издебна, както сега вие мен, и ще ви убия.
Ернотон прибра шпагата си в ножницата.
— Странен човек сте вие — каза той — и аз ви съжалявам от душа.
— Съжалявате ме?
— Да, предполагам, че ужасно страдате.
— Ужасно.
— И навярно никога никого не сте обичали?
— Никога.
— Но нали все пак трябва да имате някакви страсти?
— Само една.
— Вече я споменахте — завистта.
— Да, а това ще рече, че съм обременен с всички останали, и при това, за мой срам, доведени до тяхната крайност: започвам да обожавам жената едва когато тя се влюби в друг; да жадувам за злато, когато го докоснат чужди ръце; да се стремя към славата, когато тя спохожда най-малко мен. Да, вярно забелязахте, господин дьо Карменж, — аз съм дълбоко нещастен.
— И не сте ли се опитвали да станете по-добър? — попита Ернотон.
— Това никога не ми се е удавало?
— На какво се надявате? Какво смятате да правите?
— А какво прави мечката, грабливата птица? Те хапят. Но някои дресьори успяват да ги обучат в своя полза. Ето какво съм аз и в какво бих се превърнал, вероятно, в ръцете на господин д’Епернон и господин дьо Лоаняк. А един прекрасен ден те ще кажат: „Този звяр е побеснял, трябва да го убием.“
Ернотон малко се успокои.
Сен-Мален престана да го гневи, но стана за него предмет за изучаване.
— Големият житейски успех — а вие лесно можете да го постигнете — ще ви излекува — каза той. — Усъвършенствайте дарованията си, господин Сен-Мален, и ще преуспеете във войната и в политическата интрига. Когато се доберете до властта, ще престанете толкова много да мразите.
— Колкото високо и да се издигна, над мен винаги ще има някой по-нависоко, а отдолу ще започне да долита и да раздира слуха ми нечий насмешлив глас.
— Жал ми е за вас — повтори Ернотон.
Двамата конници препуснаха обратно за Париж. Единият бе мълчалив и мрачен от това, което бе чул, другият — от това, което бе разказал.
Внезапно Ернотон протегна на Сен-Мален ръката си.
— Искате ли ла ви излекувам? — предложи му той.
— Не, не се мъчете, няма да постигнете нищо — отвърна Сен-Мален. — Обратно, намразете ме — това е най-добрият начин да предизвикате възхищението ми.
— Още веднъж ще ви кажа: жал ми е за вас, господине — каза Ернотон.
След един час двамата конници пристигнаха в Лувъра и се отправиха към казармата на Четиридесет и петимата.
Кралят отсъствуваше и трябваше да се върне едва вечерта.
Глава 31
Всички млади гасконци се разположиха покрай прозорците, за да не пропуснат връщането на краля.
При това всеки един от тях бе завладян от различни помисли.
Сен-Мален бе изпълнен с омраза, срам и честолюбие: сърцето го пареше; веждите му се въсеха.
Ернотон бе забравил вече случилото се и мислеше за едно — коя ще е дамата, на която бе дал възможност да проникне в Париж като негов паж и по-късно можа да види неочаквано в разкошна носилка.
Човек, склонен повече към мечтателност, отколкото към честолюбиви сметки, имаше за какво да по-размисли тук.
Затова Ернотон, само случайно повдигнал глава, забеляза, че Сен-Мален е изчезнал.
Той моментално съобрази в какво се състои работата.
Сен-Мален не бе пропуснал минутата, когато кралят се бе върнал и беше отишъл при него.
Ернотон бързо прекоси коридора и се яви пред краля тъкмо когато Сен-Мален излизаше от него.
— Погледнете — радостно каза той на Ернотон — какво ми подари кралят.