— Милостиви господине, позволете ми да кажа, че според мен това се нарича шпиониране.
— Шпиониране ли? Така ли смятате? — студено произнесе Лоаняк. — Възможно е, обаче…
И той протегна някакъв лист на Карменж. Ернотон го разгъна и прочете:
„Ако тази вечер господин дьо Майен се осмели да се появи в Лувъра, наредете на някого да го проследи!“
— Чий е подписът? — попита Лоаняк.
— Подписано е: „Д’Епернон“ — прочете Карменж.
— И така, господине?
— Прав сте — отвърна Ернотон и му се поклони ниско, — ще проследя господин дьо Майен.
И той се оттегли.
Глава 32
Господин дьо Майен, предизвикал толкова много мълви в Лувъра, за което дори не подозираше, излезе от двореца Гиз през задния вход и на кон, с ботуши, без да се преоблече след пътя, се отправи със свитата си от трима благородници към Лувъра.
Предупреден за пристигането му, господин д’Епернон заповяда да бъде доложено за него на краля.
На свой ред господин дьо Лоаняк повторно даде същата заповед на Четиридесет и петимата: и така, петнадесет души се намираха във вестибюла, петнадесет — в двора, и четиринадесет — в казармата.
Казваме — четиринадесет, тъй като Ернотон, получил специално поръчение, не беше сред другарите си.
Но предвид на това, че свитата на господин дьо Майен не породи опасения, на втората група бе разрешено да се върне в казармата.
Господин дьо Майен бе въведен при краля; той се яви с най-почтителна визита и бе приет от краля с преувеличена любезност.
— И така, братовчеде — обърна се кралят към него, — решили сте, значи, да посетите Париж?
— Да, ваше величество — отвърна Майен, — от името на братята ми и от мое собствено сметнах за дълг да напомня на ваше кралско величество, че той няма по-предани слуги от нас.
— Ей Богу — каза Анри, — никой не се съмнява в това и ако не е удоволствието, което ми доставя вашето идване, бихте могли да не се затруднявате с това малко посещение. Навярно имате някаква друга причина?
— Ваше величество, опасявах се да не би странните слухове, които нашите врагове пускат от известно време, да повлияят върху вашата благосклонност към дома Гиз.
— Какви слухове? — попита кралят с така опасното дори за близките му хора добродушие.
— Нима ваше величество не сте чули нищо неблагоприятно за нас? — попита озадачен Майен.
— Мили братовчеде — отвърна кралят, — знайте, че не бих позволил тук каквито и да било лоши отзиви за рода Гиз. И тъй като всички наоколо знаят, изглежда, това по-добре от вас, никой не смее да каже за вас нищо лошо.
— В такъв случай, ваше величество — каза Майен, — не съжалявам, че дойдох в Париж — така можах да имам щастието да видя своя крал и да се убедя в неговото благоразположение. Признавам си обаче, че напразно избързах.
— Париж е славен град, херцоже, и никога не е излишно да го посети човек — забеляза кралят.
— Естествено, ваше величество, но в Соасон сме затрупани с неотложни работи.
— Ас какви точно?
— С работите на ваше величество.
— Което е вярно, е вярно, Майен. Продължавайте да се занимавате с тях. Аз умея да ценя услугите.
Херцогът се поклони с усмивка и се оттегли. Кралят се върна в спалнята си, като потриваше ръце.
Лоаняк даде знак на Ернотон, който прошепна нещо на слугата си и последният изтича до конюшнята. Без да губи време, Ернотон тръгна пеша след четиримата конници.
Нямаше никаква опасност да изпусне от погледа си господин дьо Майен: благодарение на бъбривостта на Пертинакс дьо Монкрабо и на Пардика дьо Пенкорне парижани вече знаеха за пристигането на принца от дьо Гиз. Дочули тази новина, лигистите заизлизаха на улицата: за тях не беше трудно да познаят Майен по широките му рамене, пълната фигура и лопатестата му брада.
Майен напразно се мъчеше да се избави от най-ревностните си привърженици, като им казваше:
— Обуздайте своята разпаленост, приятели. Кълна се в Бога, ще ни навлечете подозрение.
Наистина, когато херцогът пристигна в двореца Сен-Дени, където се бе настанил, се оказа, че е съпроводен от двеста-триста души.
Така че за Ернотон не бе трудно да проследи херцога, без да бъде забелязан от някого.
Когато пред входа на двореца Майен се обърна и отговори на приветствията на тълпата, на Ернотон му се стори, че един благородник от свитата на херцога е същият онзи конник, който бе съпровождал пажа или при когото служеше пажът, промъкнал се с помощта на Ернотон в Париж.
След като Майен се скри зад портите, на улицата се показа конна носилка. До нея се приближи Менвил. Завеската се отмести и при лунната светлина на Ернотон му се стори, че видя вътре и своя паж — дамата, която бе забелязал край Сент-Антоанските порти.