Сега на Шико му оставаше само да си легне и спокойно да заспи още повече, че той най-старателно провери стаята, заключи вратата и затвори единствения прозорец.
Но веднага, след като заспа, се случи нещо такова, което и сфинксът, този професионален гадател, не би могъл да предвиди. В работите на Шико постоянно се набъркваше дяволът, а той е по-хитър от който и да било сфинкс на света.
Към девет и половина на вратата на помощниците, които бяха настанени в прилично на чардак помещение над коридора на техните господари — търговците, плахо се почука. Единият от тях сърдито отвори вратата и се озова лице в лице със съдържателя на странноприемницата.
— Господа — каза той, — искам да ви направя голяма услуга. Вашите господари попрекалиха на масата с разговорите си за политика и някой сигурно е съобщил за това. Кметът е изпратил стражари, които задържаха господарите ви и ги откараха в кметството. Станете, братя, вашите мулета са оседлани, а стопаните ви винаги могат да ви настигнат.
Четиримата помощници на търговците презглава побягнаха по стълбата, бързо скочиха на мулетата си и заминаха за Париж, като помолиха съдържателя да предупреди господарите им за заминаването им, ако те се върнат в странноприемницата.
След като видя как се скриха зад ъгъла, съдържателят все така предпазливо почука на първата врата в коридора.
— Кой е? — извика първият търговец с гръмовен глас.
— По-тихо, нещастнико! Нима не познавате гласа на съдържателя?
— Боже мой, но какво се е случило?
— На масата вие прекалено свободно говорихте за краля, някакъв шпионин е донесъл за това на кмета и той е изпратил стражи за вас. За щастие, досетих се да ги изпратя в стаята на вашите помощници.
— Какво говорите! — възкликна търговецът.
— Чистата истина! Бягайте, докато стълбата е свободна.
— А моите спътници?
— Няма да имате време да ги предупредите.
— Горките!
И търговецът бързо се облече.
В този момент, сякаш вдъхновен свише, съдържателят почука по преградата, разделяща стаята на първия търговец от втория.
Вторият търговец, събуден със същите думи, тихичко отвори вратата. Третият, събуден по примера на втория, извика четвъртия и четиримата избягаха на пръсти, като вдигнаха ръце към небето.
— Нещастният, обущар — казаха те, всички неприятности ще се изсипят върху него. Съдържателят не успя да го предупреди.
Наистина метр Шико, както сами разбирате, не знаеше нищо и дълбоко спеше.
Щом се убеди в това, съдържателят слезе в залата на първия етаж. Там имаше шестима въоръжени мъже, единият от които имаше вид на командир.
— Е, как е? — попита той.
— Направих всичко съвсем точно, господин офицер.
— Човекът, когото ви посочихме, не се е събудил, нали?
— Не.
— Знаете ли, съдържателю, на какво дело служим? Нали сте негов защитник?
— Разбира се, господин офицер. Както виждате, аз удържах клетвата си, макар да загубих парите си. Но в клетвата се казва: „Ще пожертвам имуществото си, но ще защитя светата католическа вяра!“
— И живота си! Забравихте да добавите тази дума — надменно отбеляза офицерът.
— Боже мой! — възкликна съдържателят. — Нима ще поискате и живота ми? Та аз имам жена и деца!
— Нищо няма да поискам от вас, но трябва сляпо да се подчинявате на заповедите.
— Да, да, обещавам, бъдете спокоен!
— В такъв случай легнете да спите, заключете вратите и каквото и да се случи, не излизайте, дори къщата да се подпали и покривът да се срути над главата ви.
— Уви! Уви! Аз съм разорен!… — измърмори съдържателят.
— Наредено ми е да ви заплатя загубите — каза офицерът. — Ето ви тридесет екю. Ама че нищожества защитават нашата света Лига!
Съдържателят излезе и се заключи в стаята си като парламентьор, предупреден, че градът е предаден за разграбване. Тогава офицерът постави двама добре въоръжени войници под прозореца на Шико.
Той самият с останалите трима се качи при нещастния обущар, както го наричаха другарите му, заминали отдавна от града.
— Известна ли ви е заповедта? — попита офицерът. — Ако той отвори вратата и ние намерим това, което търсим, няма да му причиним никакво зло. Но ако се съпротивлява, то тогава — един добър удар с кинжала и готово! Запомнете добре. Нито пистолети, нито аркебузи.
Те се приближиха до вратата. Офицерът почука:
— Кой е? — попита Шико, който се събуди моментално.
— Вашите приятели търговците искат да ви съобщят нещо много важно — отговори офицерът, решил да прибегне до хитрост.
— Охо! — каза Шико. — Вашите гласове са много загрубели от виното, скъпи мои бакали.
Офицерът смекчи тон и угоднически помоли: