Наистина, като стигнаха на около петдесет крачки от Шико, те го приветстваха с четири куршума, които прелетяха точно над главата му.
Както вече казахме, Шико очакваше тези изстрели и предварително беше обмислил как да постъпи. Като чу изсвирването на куршумите, той отпусна юздата и се плъзна от коня на земята. От предпазливост той предварително беше извадил шпагата от ножницата и стискаше в лявата си ръка кинжала, наточен като бръснач и заострен като игла.
Радостен вик се чу от групата на конниците, които го сметнаха за убит.
— Казах ли ви! — възкликна приближаващият се в галоп човек с маска. — Вие погубихте цялата работа, защото не изпълнихте точно моите заповеди. Но сега той е сразен.
Претърсете го и ако е още жив — довършете го!
— Слушам, господине — почтително отговори един от конниците.
Двама души с шпаги в ръце се приближиха до Шико.
Те прекрасно разбираха, че противникът им не е убит, понеже се чуваха степания.
Но като видяха, че той не помръдва, по-усърдният от двамата има непредпазливостта да се приближи и моментално, сякаш изхвърлен от пружина, кинжалът се заби в гърлото му до самата дръжка. Едновременно с това шпагата на Шико прободе гърдите на другия конник.
— Предателство! — изпика командирът… — Заредете мускетите, негодникът бил жив!
— Разбира се, че съм жив — каза Шико. — Очите му мятаха мълнии. По-бърз от мисълта, той се хвърли върху командира и насочи шпагата към маската му.
Тук двама войници го хванаха. Той се обърна, с един удар на шпагата си разсече бедрото на единия и се освободи.
— Глупаци! — кресна командирът. — Аркебузите, дявол да ви вземе!
— Но преди да заредят, ще ти разпоря корема, разбойнико — каза Шико, — и ще ти смъкна маската, за да разбера кой си ти!
— Дръжте се, господине, дръжте се, сега ще ви помогна — чу се глас сякаш от небето.
Той принадлежеше на красив млад човек, яхнал прекрасен кон. Конникът държеше два пистолета и викаше на Шико:
— Наведете се! Наведете се, дявол да ви вземе! Но наведете се най-после!
Шико се подчини.
Чу се изстрел и единият от нападателите изпусна шпагата си и падна в краката на Шико.
Конете заподскачаха уплашено и тримата останали не можеха да се качат на седлата. Младежът стреля още веднъж, наглед, без да се цели — и с този втори изстрел довърши още един.
— Двама срещу двама — каза Шико. — Великодушни спасителю, заемете се с вашия, аз ще се заема с моя!
И той се хвърли срещу конника с маската, който трепереше от гняв и страх, но въпреки това майсторски отбиваше ударите.
От своя страна младият човек повали своя противник на земята в го завърза с колана си като овца за клане.
Когато пред Шико остана само един противник, хладнокръвието се върна при него, а заедно с това и чувството му за превъзходство.
Той избута своя противник в крайпътния ров и със сръчен удар заби шпагата си между ребрата му.
Човекът падна.
Шико настъпи шпагата на победения, така че той да не може да я достигне и преряза с кинжала си връзките на маската.
— Господин дьо Майен! — възкликна той. — Дявол да го вземе! Така си и мислех.
Херцогът не отговори — той беше в безсъзнание.
Както винаги, когато му предстоеше да вземе важно решение, Шико се почеса по носа, след това запретна ръкави, измъкна кинжала и се приближи до херцога.
Но тук някой го хвана за ръката и се чу глас:
— По-полека, господине. Повален враг не се убива.
— Млади човече — възрази Шико, — вие ми спасихте живота я аз от все сърце ви благодаря. Но позволете да ви дам един малък урок, така полезен в нашия век на морален упадък. Ако за три дни животът на един смелчага три пъти е бил подложен на опасност, то той, повярвайте ми, има право да направи това, което се готвя да направя аз.
И Шико хвана врага си за врата, за да довърши започнатото.
Но и този път младежът го спря:
— Вие няма да направите това, господине, или поне не докато аз съм тук. Не може безнаказано да се пролива такава кръв.
— Ба! — учудено каза Шико. — Вие познавате този негодник?
— Този негодник е херцог дьо Майен, принц от кралско потекло, равен по кръв на много крале.
— Толкова повече си го заслужава — мрачно каза Шико. — Но кой сте вие?
— Аз съм този, който ви спаси живота — студено отговори младият мъж.
— И този, който преди три дни ми предаде кралското писмо?
— Точно той.
— Значи вие сте слуга на краля, господине?
— Да, имам тази чест — каза младият човек и се поклони.
— И макар да сте на служба при краля, вие сте загрижен за живота на господин дьо Майен? Дявол да го вземе, това не подобава на един добър слуга на краля.