— Мисля, напротив, че постъпвам точно като добър слуга на краля.
— Може би — тъжно каза Шико, — но сега не е време да се философства. Как се казвате?
— Ернотон дьо Карменж, господине.
— Добре, господин Ернотон! Какво ще правим с тази мърша, равна по величие на всички крале на земята? Защото, предупреждавам ви, аз трябва да тръгвам.
— Аз ще се погрижа за господин дьо Майен, господине.
— И за неговия спътник, който ни подслушва?
— Този нещастник не чува нищо, толкова здраво съм го вързал, че сигурно е загубил съзнание.
— Днес вие спасихте живота ми, господин дьо Карменж, но го подлагате на опасност в бъдеще.
— Аз изпълних дълга си, господине, за бъдещето Бог ще се погрижи.
— Да бъде, както искате. Впрочем, на мен самия също не ми е приятно да убивам беззащитен човек, та бил той и моят най-зъл враг. Прощавайте, господине!
Шико тръгна към своя кон, но веднага се върна.
— Тук има седем добри коня. Мисля, че съм спечелил четири от тях. Помогнете ми да избера поне един…
— Вземете моя кон — отговори Ернотон, — по-добър няма да намерите.
— Вие сте много щедър, оставете го за себе си.
— Не, аз не трябва да пътувам толкова бързо като вас.
Шико не чака да го молят повече, скочи на коня на Ернотон и изчезна.
Глава 6
Ернотон остана на полесражението, без да знае какво да прави с двамата врагове, които останаха на грижите му.
Като прецени, че не могат да избягат, а Сянката (защото под това име, както читателят си спомня, той познаваше Шико) едва ли ще се върне, за да ги довърши, младежът започна да търси някакъв начин за превозването си и скоро го намери.
На върха на хълма се показа каруца, която вероятно се беше разминала с Шико, и нейният силует се очерта на вечерния фон на небето, червен от пламъците на залязващото слънце.
Два вола теглеха каруцата, караше ги един селянин.
Ернотон спря каруцаря, на когото, както личеше по всичко, страшно му се искаше да зареже каруцата и да се скрие в храстите, и му разказа, че е имало сражение между хугеноти и католици, че петима са загинали в това сражение, но двама още са живи.
Макар и да го беше страх да не носи отговорност за доброто дело, което искаха от него, селянинът беше уплашен повече от войнствения вид на Ернотон. Затова той помогна на младия човек да пренесе в каруцата първо господин дьо Майен, а след това войника, който лежеше със затворени очи.
Оставаха петте трупа.
— Господине — понита селянинът, — тези петимата католици ли са или хугеноти?
Ернотон, който бе видял как се кръсти селянинът, му отговори:
— Хугеноти.
— В такъв случай — каза каруцарят, — няма нищо лошо да претърся тези безбожници.
— Няма нищо лошо — отговори Ернотон, който предпочиташе нужният му селянин да се възползва от имуществото на убитите, а не първият случаен минувач.
След завършването на тази операция бръчките по челото на селянина изчезнаха и той започна да подкарва воловете, за да стигнат по-бързо до дома му.
В конюшнята на този добър католик, върху удобна сламена постилка, господин дьо Майен дойде в съзнание. Той отвори очи и се огледа наоколо с напълно разбираемо учудване.
Веднага, щом господин дьо Майен отвори очи, Ернотон освободи селянина.
— Кой сте вие? — попита Майен.
— Не ме ли познахте, господине?
— Познах ви — намръщи се херцогът, — вие сте този, който дойде на помощ на моя враг.
— Да — отговори Ернотон, — но аз съм също и този, който попречи на вашия враг да ви убие.
— Сигурно е така, щом още съм жив — каза Майен. — Разбира се, ако той не ме е сметнал за мъртъв. Но защо, господине, вие сте помогнали на този човек да убие моите хора, а след това сте му попречили да ме убие?
— Странно, господине, че един благородник, а вие очевидно сте благородник — не разбира моето поведение. Случайността ме доведе на пътя, по който пътувахте. Аз видях, че няколко души нападат един, и го защитих. Но като видях, че този храбрец може да злоупотреби с победата си, му попречих да ви довърши.
— Познавате ли ме? — погледна го изпитателно Майен.
— Не е необходимо да ви познавам, господине, вие сте ранен и това е достатъчно.
— Бъдете искрен, господине — настояваше Майен, — познавате ли ме?
— Странно, господине, че не искате да ме разберете. Аз не смятам за благородно да убиваш паднал враг, както не смятам за благородно и да нападаш с осем души един.
— Но за всичко може да има причини.
Ернотон се поклони, но не отговори.
— Този човек е мой смъртен враг.