ФЕРМАТА НА ДЖАК НЯКЪДЕ В АВСТРАЛИЯ
След девет часа „Небесният воин“ кацна на друга отдалечена писта в друга отдалечена пустиня – пистата във фермата на Джак в безкрайната австралийска пустош.
Елегантният черен самолет започна да рулира и стигна до малка постройка до пистата.
Пред постройката ги чакаше Зоуи, жената на Джак. Самата тя се бе върнала от Марианската падина само преди няколко часа.
Когато видя от самолета да слизат Джак, с Хор на ръце, следван от двете кучета, Лили и Алби, се усмихна широко и каза:
— Само почакайте да чуете какво видях…
А после видя ранената птица и обръснатата глава на Джак и усмивката й изчезна.
Видя и Мей, Йоланте, Хадес и Е-147, които слязоха от самолета след Джак.
— Исусе! Майко мила! – възкликна Зоуи. – Заминавам само за седмица и виж на какво си заприличал! Какво е станало? Като че ли си ходил до ада и си се върнал.
— Почти позна, скъпа – каза Джак. – Да влезем и да седнем. Имам да ти разказвам много.
ЕПИЛОГ
ГОЛЕМИЯТ КРЪГ ДОЛНИЯТ СВЯТ, ИНДИЯ
В най-вътрешното кътче на Долния свят, в най-далечната точка на огромната състезателна писта, на която се бе провело Петото изпитание, всичко беше замряло.
Огромната пирамида, която осветяваше голямата кухина по време на изпитанието, сега не светеше. Единственото осветление бяха аварийните лампи, захранвани с акумулатори, от двете страни на пистата без мантинели.
Разбитите машини и мъртвите тела на бойците, намерили края си по време на изпитанието, все още бяха там, където бяха паднали, и чакаха да дойдат минотаврите, за да ги изнесат.
Камион тайфун лежеше обърнат на една страна в основата на пирамидата.
Трупът на морския тюлен Дешон Мънро лежеше на земята пред него.
От челото му стърчеше стрела от арбалет, на сантиметър над безжизнените му очи. Бяха широко отворени, втренчени в нищото. До Мънро беше трупът на придружителя му, също морски тюлен, също умрял от стрела на арбалет.
Труповете им бяха близо до горната част на масивната постройка, която висеше над пропастта, около която обикаляше Големият кръг на пистата.
Сградата изглеждаше колосална на слабата светлина – както беше от хиляди години.
Дълбоки сенки прорязваха стотиците правоъгълни ниши, подредени в правилни редове, и скриваха многото сребърни ковчези, оставени в тях, в още по-голям мрак.
От всички бойци, минали оттук през Петото изпитание, само Джак Уест-младши бе забелязал, че в тези странни кухини има ковчези със странни гравюри на хора с глави на птици с дълги човки.
Цареше пълна тишина. И покой. Нищо не помръдваше.
И тогава, много бавно, един от сребърните ковчези започна да се отваря…
КРАЙ
ИНТЕРВЮ С МАТЮ РАЙЛИ
ПРЕДУПРЕЖДЕНИЕ!
Интервюто съдържа ПАСАЖИ от „Четирите легендарни царства“. Препоръчваме на читателите, които още не са чели книгата, да не го четат, тъй като съдържа ключови моменти от сюжета.
Матю, току-що настани двама от своите най-големи герои от поредиците за Джак Уест-младши и Плашилото в един и същи роман! Разкажи ни за това. Кое те накара да направиш това, как го планира, какво искаше да постигнеш с тази идея?
През годините фоновете много често са ме питали защо не събера Джак Уест и Плашилото в една книга. Мнозина от тези мили хора може и да не са си давали сметка, че и аз си мислех същото. Просто ми беше нужна подходящата история.
За мен книгите за Джак Уест-младши са много различни от книгите за Плашилото. До голяма степен е така заради Лили. Тъкмо Лили омекоти и очовечи всички груби военни герои, от Стрелеца и Зоуи до Мечо Пух и самия Джак. Също така тези истории обхващат дълги периоди. За разлика от тях, романите за Плашилото (поне за мен) са с по-остри ръбове. Те обикновено са вместени в по-кратки периоди и героите са много, много остри – от това, което Плашилото преживява с Гант до опустошителното присъствие на Майката.
Когато замислях историята за Големите игри и Хидра обаче, в която всеки от царете трябваше да подбере свои бойци, които да го представляват, си дадох сметка, че това е шанс да вкарам Плашилото в света на Джак Уест. Едно нещо е много важно – „Четирите легендарни царства“ е книга от поредицата за Джак Уест-младши. Героите Плашилото и Майката (до по-малка степен Астро) просто участват в нея. От самото начало си казах: „Тази книга е част от поредицата, която започна със „Седемте смъртоносни чудеса“ и продължи с „Шестте свещени камъка“ и „Петимата велики воини“. Първо и преди всичко останало тя трябва да се хареса на фоновете на тези книги. Трябва да е за Джак и неговото по-мащабно пътешествие през свят, изпълнен с древни места и митове, гигантски опасности с галактически мащаби и, разбира се, капани“. Просто трябваше да добавя към всичко това няколко чудесни герои.