Така се замислих как да го направя.
Не ми се искаше просто да пусна Плашилото във всичко това. Трябваше да навлезе в разказа постепенно. В началото срещаме морски пехотинец с огледални слънчеви очила. След това го виждаме, заедно с едрата му придружителка, в Третото изпитание. На този етап, реших, внимателните читатели на романите ми ще разберат съвсем точно за кого става дума.
И веселото започна.
Ужасно се забавлявах, докато пишех епизода, когато двамата се срещат за първи път. Какво ще си кажат двама такива герои?
Как Плашилото ще изтълкува тези древни изпитания и тези тайнствени царе? Реших, че ще е нащрек. Също така ми допадна идеята, че Майка би трябвало да срещне Джак в определен момент… и естествено би го поздравила по обичайния за нея начин!
И тогава, най-голямата сцена…
Принуждаваш ги да се бият на живот и смърт. Откъде ти хрумна това?
Когато гледам филм като „Отмъстителите“, готин сюжет, в който участват герои от различни серии, винаги се питам какво ще направят авторите, за да го направят интересен. Когато реших да сложа Джак и Плашилото в една книга, си зададох въпроса: „Какво бих искал да видя, ако бях читател?“
Отговорът е прост – бих искал да ги видя да се бият! Бих искал да видя кой ще победи в един бой между Джак Уест-младши и Шейн Скофийлд, Плашилото. И нещо повече – какво би станало, ако боят е на живот и смърт, пред публика, и един от тях наистина трябва да умре?
Обичам момента, когато Джак излиза на бойната площадка и вижда, че ще се бие с Плашилото. Това беше една от първите сцени от този роман, които ми хрумнаха.
Като разказ „Четирите легендарни царства“ е много мащабен дори за твоите стандарти. Защо е така?
Основно, защото освен че исках да видя Джак и Плашилото в бой, исках да ги видя и да се съюзяват. В продължение на седем романа и една новела Джак и Плашилото поотделно правят някои доста големи неща. Исках да видя какво могат да постигнат като екип. Поради това направих Големите игри толкова мащабни и огромни, с толкова много злодеи като Хадес, Хаос, Страх, Хидра и Мефистофел, да не говорим за Дион, Зайтан, Бригам и останалите бойци. Щом като двама големи герои ще обединят усилията си, трябва да има и мащабен сюжет, в който да се бият.
Как се зароди идеята за четирите царства, които управляват света от сенките?
Обичам конспиративните теории, наистина ги обичам. И когато гледам света, не мога да не се питам дали някъде в тъмното не се случва нещо друго.
Идеята за четирима силни владетели, които контролират световните дела зад кулисите, е нещо, върху което мисля от много време (както немалко фенове са забелязали, за първи път споменах четиримата царе, седнали на тронове, пред петима воини отзад в „Шестте свещени камъка“, която написах през 2006 г.).
Може и се дължи на дълбоката ми неудовлетвореност от политиците в наше време. Рядко мисля за политика и сега също няма да го правя. Просто смятам, че политиците и политическите партии вече като чели не се интересуват дали представляват хората, или не в политиката са заради самите себе си, в търсене на временна власт. Идеята за четирите легендарни царства може би с моя начин да кажа: „Ако смятате, че политиците ни са плоски и корумпирани, прави сте. Всъщност от тях бездруго нищо не зависи. Четирите царства само им позволяват да мислят, че управляват“.
Когато обявих заглавието на книгата, наблюдавах реакциите на феновете във Фейсбук и онлайн. Питаха се какви ли ще са тези „легендарни царства“. Никой не очакваше четири „сенчести царства“, така че бях доволен. Гордея се, че успявам да представям нови неща и да карам читателите да гадаят!
Разкажи ни за Големите игри. Те откъде дойдоха?
Не е тайна, че в романите ми често става дума за състезания и това ми харесва. Имаше го в „Битката“, имаше го и в „Летящ старт“, и в „Турнирът“, макар че историята е за талантливо момиче и учителя му. На заден план имаме и партии шах.
Забавно е да гледаш или да четеш за състезания, защото те в същността си са нещо драматично – двама души искат едно и също нещо – да победят – и това е в основата на добрата драма. (Заради това съдебните и болничните сериали са толкова популярни по телевизията – в съдебната зала имаме две страни, които искат да спечелят делото. По подобен начин в спешното отделение имаме екип от лекари, които опитват да спасят зле пострадали пациенти. По същество искат да победят смъртта.)