— Какво е това?
Мефистофел изпъшка.
— Не знам, но определено не искам да съм наблизо, когато се събуди каза Алби. – Да продължаваме нагоре.
Прескочиха проснатото тяло на шута и хукнаха.
В кралската ложа Хадес изгледа Лили многозначително.
Лили отвърна спокойно на погледа му и сви рамене.
— От алкохола хората стават несръчни. Гостите ти наистина трябва да са по-внимателни с напитките.
ВТОРАТА ЗЛАТНА СФЕРА – ВАРГАС СРЕЩУ ХАОС
Беше вторият бразилски боец. Казваше се Виктор Варгас и беше сержант от същата опозорена специална част, както и сержант Маурисио Коразон.
За разлика от Коразон, Варгас не се бе втурнал в лабиринта сам. Вместо това бе тръгнал заедно с двамата си партньори и сега бяха стигнали до перваза без изход, в който Хаос ги чакаше до втората сфера.
След като видя трупа на Коразон да лети надолу пред лабиринта, Варгас реши да вземе сферата по друг начин.
Изпрати двамата си партньори в прохода без изход, а той остана на долното ниво.
Двамата му партньори се втурнаха напред и атакуваха Хаос с ножове.
Хаос отвърна с ужасяващи удари с меча си, но двамата бразилци бяха бързи и пъргави, така че успяваха да избегнат ударите поне за известно време…
… достатъчно дълго, за да може Варгас да се покатери безшумно от долното ниво и покрай вертикалната преграда в края на прохода и да грабне златната сфера. След това скочи долу точно когато Хаос, който все още се биеше с двамата му партньори, го зърна с периферното си зрение.
Варгас побягна, без да се интересува от съдбата на партньорите си.
Не им беше казал, че част от плана му е евентуално да умрат, както и стана – когато видя Варгас да изчезва със сферата, Хаос изпадна в бяс и в гнева си ликвидира двамата бразилци почти веднага – отряза главата на единия и прободе другия с меча си в корема, после ги избута да паднат в езерото. После се спусна да гони Варгас.
Бразилският боец обаче беше спечелил твърде голяма преднина. Изкачи се ловко на последните две нива, така че когато Хаос го стигна на последното, Варгас се мушна през изхода със златната сфера в ръка и се спаси.
Зрителите в кралската ложа заръкопляскаха.
Най-силно ръкопляскаше кардинал Мендоса. Усмихна се съчувствено и самодоволно на Йоланте и продължи да ръкопляска.
В лявата половина на лабиринта Джак отново чу аплодисментите и възгласите от кралската ложа.
— По дяволите! – изруга той. – Някой е взел втората сфера. Сега трябва да се наредим сред седемте, които ще могат да използват изхода. Ще си спомниш ли пътя?
Алби преглътна.
— Не знам. Ще опитам.
— Алби, на света няма друг човек, когото бих предпочел да следвам през този лабиринт – каза Джак. – Води.
Не само Джак чу аплодисментите и възгласите от кралската ложа. Всички други бойци също ги чуха и си даваха сметка какво означават.
Бойците започваха да се събират на последното ниво на лабиринта – някои бяха с партньорите си, други не – и един по един се измъкваха през изхода.
Плашилото и хората му бяха две нива под изхода.
— Побързайте, пехотинци – каза Плашилото на Астро и Томахавката. – Да се измъкнем от този капан.
Стигнаха до отвор, през който можеха да се изкачат на предпоследното пиво. Първи се изкачи Астро, следван от Томахавката, а Плашилото остана последен.
— Чисто е – каза Астро и огледа напред, а Томахавката се наведе надолу, за да вдигне Плашилото…
… точно когато една огромна ръка го сграбчи за глезена и го дръпна на долното ниво.
Плашилото падна по гръб и се удари лошо. Когато погледна нагоре, видя проблясващите остриета на бичовете на Хидра, които профучаха покрай лицето му.
Плашилото се претърколи. Остриетата удариха камъка и изскочиха искри. Вторият камшик също полетя надолу. Плашилото пак се претърколи и пак остана невредим.
Вдигна крак и с всичка сила изрита Хидра в слабините!
Фрас!
Но Хидра остана на място, без да го изпуска от очи, абсолютно невъзмутим. Бронята му беше достатъчно здрава.
— Уф!… – изпъшка Плашилото.
Тогава обаче видя слабото място в екипировката на големия воин – под линията на челюстта на змийския шлем се виждаше ивица гола кожа. По цялото тяло нямаше друго незащитено място.
Плашилото скочи на крака и изпрати супербърз юмрук към незащитеното място. Ударът улучи голото гърло на Хидра и той се преви с мъчителна кашлица.