Плашилото не изчака, за да го довърши. Просто скочи на превития гръб на Хидра и го използва като човешки трамплин, за да се покатери на горното ниво, където го очакваха ръцете на Томахавката, за да го изтеглят.
Тримата морски пехотинци хукнаха, намериха отвор, който да ги изведе на най-горното пиво, и миг след това, с огромно облекчение, се промушиха през люка на изхода.
Вахерон не преставаше да коментира пред публиката от знатни особи:
— Десет бойци влязоха в лабиринта! Двама бяха елиминирани единият от представителите на Земя, боец от Бразилия, беше убит от Хаос при опита му да вземе сферата. Другият, индийски командос, представляващ нашия славен домакин, господаря на Долния свят, срещна съдбата си от ръцете на малкия разбойник Мефистофел.
Вахерон се засмя.
— От осемте, които все още са живи, шестима вече напуснаха лабиринта. Остават двама: Петият воин, представляващ Земя, и офицер Мънро от Море. Когато обаче следващият боец напусне лабиринта, изходът ще бъде затворен. Последният боец ще бъде преследван от Хаос, Страх и Хидра, докато не умре или… ако посмее… докато не улови Мефистофел в качеството му на Свещен елен и не го отведе до изхода. Някои биха казали, че е по-добре да умреш в ръцете на воините на Хадес, вместо да предприемеш нещо подобно.
Джак и Алби забързаха през лабиринта, носеха заедно Рокси.
Прескачаха отвори и капаци в подовете, тичаха по хоризонталните первази, изкачваха се през отворите нагоре.
Алби водеше по пътя, който беше запомнил. Стигнаха до най-лявата част на лабиринта, недалече от гигантското водно колело. Колелото се въртеше и периодично изливаше във вертикалната конструкция стотици литри гореща серниста вода – противната жълта течност се стичаше през отворите и се връщаше в езерото като зрелищна каскада от водопади.
Най-накрая стигнаха най-горното ниво и видяха изхода – беше точно в средата на осемнадесетото ниво, осветен правоъгълен люк в каменния таван може би на двадесет метра от тях.
— Справи се чудесно, Алби – каза Джак.
Бяха високо, все едно на покрива на осемнадесететажна сграда. Лабиринтът се губеше в низините под тях. Димящото езеро беше далече долу.
— Да побързаме – каза Джак. – Не знаем колко бойци вече са излезли от лабиринта…
В този момент друг боец показа главата си през шахта доста далече от тях – но между тях и изхода. Окървавен и сам, боецът изпълзя на лакти и колене…
… а след него се показа белият лъв, Страх.
Боецът тръгна в обратна посока от Джак, Алби и Рокси – към изхода. Страх го последва, с гръб към Джак.
Боецът беше познат на Джак.
Беше чернокожият морски „тюлен“ Дешон Мънро, Финализатора, единият от двамата, които бяха оставили хората си долу на моста, за да задържат останалите.
Така или иначе, положението му не беше за завиждане.
По лицето и врата му имаше кръв и докато бързаше към изхода, личеше, че куцука с левия си крак.
Страх, на свой ред, се движеше леко и пъргаво, защото беше невредим. Наблюдаваше ранения „тюлен“.
След миг изрита ранения Мънро отзад и той се просна по очи на пода.
Страх най-спокойно избърса окървавеното острие на меча в крачола на панталона си и се приготви да довърши Финализатора.
Джак стисна зъби.
Дали случващото се събуди в него съчувствие към колегата войник, или заради чувството му за справедливост, защото един ранен и беззащитен човек щеше да бъде убит най-безсърдечно, видяното просто извади Джак от кожата му и той не се стърпя и се втурна напред.
Беше изгубил ножа си при сблъсъка с Мефистофел, но направи десет бързи скока и нападна Страх в гръб блъсна гигантския воин с цялата си тежест.
Страх изсумтя и падна на колене, а Джак скочи върху него.
Морският „тюлен“, Мънро, се обърна изненадано.
Определено бе решил, че е дошъл, краят, му, но сега…
Страх изрита Джак от себе си, като едва не го изхвърли от перваза в езерото долу. Джак обаче успя да се задържи на крака и изрита маската на коленичилия воин.
Главата на Страх се люшна и се блъсна в стената на лабиринта.
От удара в твърдата стена визьорът на маската се счупи и за миг воинът се обърна към Джак. Джак видя очите му.
Гневни кафяви очи.
— Финализатор! Помогни ми! – извика Джак. – Заедно ще го победим!
Финализатора остана да лежи от другата страна на Страх, видимо изненадан от това развитие на нещата.
Страх се надигна.
— Не мога да го победя сам! – викна Джак. – Помогни ми!
Финализатора пое шумно дух, напрегна сили, изправи се… и побягна по перваза към изхода.
Челюстта на Джак увисна.