— Кучи син!
Страх се изправи в цял ръст.
Между Джак и изхода от лабиринта.
Джак видя как Дешон Мънро се покатери през изхода. Веднага щом излезе, люкът се затръшна и осветеният отвор стана тъмно петно.
— О, не! – простена Алби. Той е седмият боец, който се измъкна. Лабиринтът е затворен. Ще останем тук, освен ако не…
Джак заотстъпва пред приближаващия се Страх.
— Освен ако не хванем онзи шут, облечен като елен, и не го занесем до изхода. Бързо! Слизай веднага долу!
Алби скочи през най-близкия отвор. Рокси беше под якето му. Джак го последва, Страх хукна след тях по най-горния перваз на лабиринта.
НА ЛОВ ЗА СВЕЩЕНИЯ ЕЛЕН
Лабиринтът беше притихнал. Вече нямаше подвиквания, тропот на крака по первазите и дрънкане на мечове.
Чуваше се единствено скърцането на водните колела от двете страни на лабиринта и плискането на отровната вода в езерото.
Беше триъгълен лов – Джак и Алби преследваха маскирания като елен Мефистофел; Хаос, Страх и Хидра преследваха тях.
Зрителите от кралската ложа следяха случващото се съсредоточено.
Джак и Алби се спуснаха през лявата половина на лабиринта към мястото, където бяха оставили проснатия в безсъзнание Мефистофел.
Макар Джак да не виждаше, публиката беше наясно тримата воини на Хадес го приближаваха от три страни. Белият Страх отгоре, черният Хаос отдясно, сивият Хидра отдолу.
Джак, следван от Алби и Рокси, слезе до нивото, на което бяха оставили Мефистофел.
Щом се спусна през вертикалния отвор, видя индийския командос да лежи в положението, в което го бяха оставили.
— Онова противно джудже трябва да е от другата страна на трупа – прошепна Джак на Алби.
Стъпи на перваза. Шутът не беше там.
Мефистофел вече не лежеше в безсъзнание до трупа на индийския командос.
— По дяволите! Свестил се е! – възкликна Джак.
Отнякъде съвсем близо долетя писклив кикот.
— Мен ли търситееее? – пропя тънък глас.
Зрителите гледаха като омагьосани.
Мефистофел беше само на метър и половина от Джак, от другата страна на вертикалната преграда.
— Какъв прекрасен театър… – отбеляза принц Джордж.
Лили стисна парапета на ложата до болка и го изгледа навъсено.
Досега Джак не беше чувал гласа на Мефистофел, но сега му се щеше да не го бе чувал. Писукането на шута звучеше като драскано с нокът по стъкло.
— Защото аз те вииииждааааам – извика шутът.
Джак се обърна рязко и зърна дребния зад себе си миг преди Мефистофел да скрие главата си.
„Играе си с мен“.
— Внимавай, когато преследваш Свещения елен! – извика Мефистофел. – Нали не искаме ловецът да стане плячка?
Внезапно тупване накара Джак да се обърне и той видя черният Хаос на същото ниво, на по-малко от двайсет метра, да приближава бързо.
Джак се обърна към Алби.
— Бързо! След шута!
Мефистофел тичаше в лявата част на лабиринта към бавно въртящото се водно колело там.
Джак и Алби се спуснаха след него, минаха покрай вертикалната преграда, после се изкачиха на стъпаловидно издигната част от перваза.
Джак току се обръщаше назад.
Преследвачите им – Страх, Хидра и Хаос – бяха близо. Джак не ги виждаше, но предполагаше, че тримата ще се разделят и ще завардят всички възможни пътища към изхода.
Лили наблюдаваше смъртоносната игра, която се разгръщаше пред очите на всички.
— Ще се разделят – обясни принц Джордж на жената до себе си. Страх, Хаос и Хидра ще застанат на пътищата към изхода. Петият воин е като плъх в капан. Няма да отнеме много време.
— Някакви идеи? – попита Алби задъхано, докато се изкачваше по вертикалната стена след Джак. Черната рошава глава на Рокси се показа през ципа на якето му.
— Спомням си тази част от лабиринта каза Джак. Има само един вертикален изход и два хоризонтални. Предполагам, че малкият червен боклук пази изхода нагоре. Подмами ни тук, а сега другите кучи синове ще пазят хоризонталните изходи зад нас.
— Подмамил ни е тук? – учуди се Алби.
— Предполагам, че тези задници са се упражнявали многократни в лабиринта, преди да започнат Игрите обясни Джак. Вероятно са преследвали някои от нещастните минотаври. За да довършиш някого, трябва да го подмамиш да отиде в част от лабиринта с ограничен брой изходи, да ги завардиш и след това бавно да затегнеш примката.
— Ясно. А имаш ли план как да се измъкнем от такава клопка? – попита Алби тревожно.
Страх беше само на две нива под тях, по диагонал, и ги приближаваше. Изведнъж по первазите недалеч плисна воняща жълта вода от водното колело.