Джак надникна иззад преградата и погледна големите кофи. Приличаха на минни вагонетки.
— Може би – каза разсеяно. Обърна се към Алби. – Ако искаме да оцелеем, трябва да спипам онова хлъзгаво малко червено човече, а то няма да се даде без бой. Не мога да го победя в пряка схватка. Ще трябва да играя нечестно.
В този момент Джак стигна горния край на диагоналния им маршрут и надникна нагоре…
… и видя Мефистофел, застанал на перваза от другата страна на тясна шахта. Въртеше небрежно кистена и му се усмихваше гадно.
Чакаше го.
Джак се обърна към Алби и прошепна:
— Когато започнем да се бием, тръгни към последното ниво. Качи се там и ме чакай… ако оцелея.
— Ако оцелееш – повтори Алби тихо.
— Алби Калвин – каза Джак, взе ножа с бокса от Алби и го погледна в очите. – Ако не оцеля, няма да оцелееш и ти. Ще те подгонят и ще те убият. Така че ще ти кажа следното. Обичам те, момче. Ти си добър приятел, на Лили и мой. Порасна и сега си свестен млад мъж. Обичам те като син. Ако се стигне дотам, поне ги затрудни максимално.
И го прегърна.
— Каквото и да се случи, ще се видим пак добави Джак, – стисна ножа и прескочи шахтата, за да се бие с шута.
Скочи пред Мефистофел.
Первазът беше тесен. От едната страна имаше стена. От другата нямаше нищо, освен кратко падане до капак, след който, Джак вече беше наясно, следваше само дълго падане до езерото долу.
— Поздравления, Пети воине – каза шутът със странен глас. – Готов ли си да умреш?
— Да почваме – каза Джак спокойно.
Шутът оголи изпилените си зъби.
— Добре, да почваме.
Скочи към Джак със стряскаща бързина, завъртял двете топки на оръжието си.
Джак обаче направи нещо съвсем неочаквано.
Вдигна ножа пред себе си, вертикално нагоре. Смъртоносните месингови топки се омотаха около острието и се чукнаха една в друга съвсем безопасно на ръка разстояние пред лицето на Джак.
Мефистофел се намръщи. Това беше единственият начин да се убие енергията на кистена – да сложиш нещо, около което да се увие, вместо около главата ти.
Джак се възползва от възможността и направи нещо, което смяташе, че Мефистофел никога не е преживявал при тренировките си в лабиринта.
Грабна шута за яката и скочи с него заднишком през шахтата на пода, към капака на долното ниво.
Джак падна върху капака и той – както би трябвало – се отвори…
… и изведнъж Джак и Мефистофел се оказаха във въздуха, полетели към езерото.
Всички зрители ахнаха, когато видяха как Джак и Мефистофел полетяха надолу.
Докато падаше, Мефистофел се разнищя от ужас. Не беше очаквал нещо такова.
Джак обаче знаеше какво прави.
Докато падаха, извади от колана си магхука, който бе взел от индийския командос, и изстреля куката нагоре и наляво.
С пневматично съскане куката излетя и се закачи за един от первазите близо до левия край на лабиринта.
Кордата се изпъна рязко и Джак – все още стискаше Мефистофел – се залюля наляво, към бавно движещото се водно колело.
Когато наближиха крайната лява точка, въжето леко ги издигна и Джак успя да стъпи на десетсантиметровия ръб на една от големите железни кофи, които изкачваха нагоре отровната вода от езерото.
В момента, в който стъпи на кофата, Джак безмилостно удари главата на шута в железния ръб. Тя отскочи като топка и червеното човече загуби съзнание за втори път в рамките на час.
Джак прибра куката с въжето и за пълна изненада на публиката продължи да се изкачва нагоре с кофата на водното колело.
Когато скочи от кофата най-горе, Алби го чакаше, както се бяха уговорили.
Метнал отпуснатото тяло на Мефистофел през рамо, Джак застана до младежа.
— Хубав план – отбеляза Алби.
— Както ти казах, нечестна победа. Хайде, да побързаме – каза Джак.
Хаос, Страх и Хидра все още се изкачваха по лабиринта под тях.
Джак и Алби хукнаха към изхода.
Стигнаха до затворения люк точно когато тримата им преследвачи се появиха на последното ниво и хукнаха по терасата.
Джак удари люка и извика:
Уловихме елена! Уловихме елена!
Люкът се отвори.
Джак избута Алби горе, подаде му Мефистофел и се покатери след него секунди преди да пристигне Хаос.
Джак и Алби се изпънаха по гръб на покрива на гигантския лабиринт, задъхани, изтощени, деветнайсет етажа над отровното езеро.
— Не знам… още колко… подобни идиотщини… мога да издържа – изпъшка Джак.
— И аз – съгласи се Алби.
Рокси се измъкна от якето му и започна да ближе Джак по носа.
Мефистофел простена. Бавно и мъчително отвори очи.
Все още легнал по гръб, Джак погледна сеещия смърт шут и каза: