Выбрать главу

— Пипнах те, задник.

ТАЙНА ИСТОРИЯ III

СЪБИТИЕТО „ОМЕГА“

ЕГИПЕТСКИЯТ СИМВОЛ АНКХ

Познанието трябва да се обновява непрекъснато, чрез непрестанни усилия, за да не се загуби.

Алберт Айнщайн

Домът на Мей Мериуедър Брум, Австралия

— Добре, какво имаме тук? – попита Мей.

Тя, Стреч и Мечо Пух седяха в дневната й сред ку­пища книги, ръкописи, три лаптопа, два айпада и без­брой статуи.

Бяха работили цяла нощ търсеха всички спомена­вания на галактиката Хидра и тетрагамадиона, използ­ван през столетията, за да я обозначи.

— Този образ на Хидра се появява често в древния свят каза Стреч. – Има сведения, че релефни изобра­жения е имало в храмове и светилища на най-различни места, като Индия, Пакистан, Ирландия, Англия, Белийз, Гватемала, Австралия, Камбоджа и дори на Ве­ликденския остров. – Погледна Мечо Пух. – Не сме сти­гали до там с теб, обаче на Великденския остров Джак…

Усети се и млъкна, преди да го каже. Погледна Мей неловко.

— Знам, Бенджамин – каза тя. – На Великденския остров синът ми се е изправил срещу баща си, бившия ми съпруг, и го е убил. Няма проблем, той ми разказа всичко. За протокола, баща му беше задник, който си получи каквото заслужаваше. По-важното е къде на Великденския остров е намерен символът?

Стреч погледна записките си.

— На малко скалисто островче до южния бряг на Ве­ликденския остров, наречено Моту Нуи.

— Моту Нуи… повтори Мей замислено. – Чувал ли си за Моту Нуи, Бенджамин?

Стреч поклати глава.

— Трябва ли да съм чувал?

— Великденският остров е известен с огромните си каменни статуи, наречени моаи. Малцина обаче знаят за Моту Нуи. Като география не е нищо особено – обикновено скално образувание на осемстотин метра от южния бряг на големия остров. Но то е играло клю­чова роля в най-важния ритуал на Великденски остров. Моту Нуи е островчето, което хората от големия Великденски остров са използвали за най-важното си ритуално състезание, Надпреварата за Птицечовека.

— Какво е това? – попита Мечо Пух.

Стреч обясни:

— Джак го спомена веднъж, когато търсехме Шест­те камъка на Рамзес. Било е състезание между воини. Трябвало да преплуват през протока между големия остров и Моту Нуи, който е пълен с акули, да вземат птиче яйце от място близо до върха и да се върнат с яйцето. Който спечели състезанието, ставал вожд на Великденския остров за следващата година. Наричали го Птицечовек. Нещо такова.

— Горе-долу – каза Мей, – но не точно. Наистина е било състезание между воини, само че не воинът е ста­вал вожд на Великденския остров. Ставал е неговият покровител. Този човек се провъзгласявал за вожд на вождовете, първи сред различните водачи на острова, цар на царете, така да се каже…

И млъкна.

— Какво? – попита Мечо Пух.

Мей се намръщи.

— Цар на царете – повтори тя разсеяно. – Четирима царе владеят четирите легендарни царства, но кой е първи сред тях, кой е цар на царете? В монархическите дела някой винаги стои над другите. Как го избират?

Наведе се над лаптопа си и затърси сред множе­ство снимки, докато не намери нужната – поразителна гръцка ваза.

— Това е древната гръцка ваза, която Джак откри в изгубената Александрийска библиотека. Както вижда­те, на нея красиво са изрисувани дванайсетте подви­га на Херакъл. Виждате ли надписа на гръцки около ръба? Превежда се така:

Тази ваза е спомен за срещата на Четиримата царе по повод Големите игри. Всеки от царете до­веде свои бойци, които да го представляват, за да се реши кой да бъде цар на царете.

— Цар на царете – каза Мечо Пух.

— Довели са бойци, които да ги представляват – каза Мей. – Точно както вождовете от Великденския остров. Както и моаи, народът на птицечовеците, е уникален за Великденския остров. Не е известно нещо такова да се е изпълнявало другаде по света.

— Откъде се е взело това състезание? Защо населе­нието на Великденския остров го прави свой ритуал? И, за нашите цели, след като знаем за връзката на хора­та от Великденския остров с напредналата цивилиза­ция, построила Машината, дали Състезанието за Птицечовека произлиза от тази цивилизация?

— Добре, а какво са тези Големи игри? – попита Стреч и кимна към вазата.

Мей отговори:

— Доколкото знаем, това е мит. Понятието „игри“ в древността е означавало много неща – гладиаторски битки, състезания с колесници, дори атлетични състе­зания като онези, организирани от древните гърци… които са станали Олимпийски игри.