Выбрать главу

— При проучванията ми съм попадала само на едно споменаване на Големи игри и то е при Платон – продължи тя. – Той пише, че Големите игри са митична поредица смъртни изпитания, организирани в Долния свят и ръководени от самия Хадес. Разбира се, приех това с едно наум, защото Платон е източ­ник и на легендата за Атлантида.

— Интересно – каза Мечо Пух. – След като ни показа онази страница от книгата на Исак Нютон, която споме­нава галактиката Хидра, ми хрумна нещо. Ако Нютон, като член на Невидимата колегия, е бил съветник на един или повече от царете на легендарните царства и е бил наясно с астрономическите им познания за галактиката Хидра, може би днешните представители на тези царства биха искали да се сдобият с работите на Нютон. Така че потърсих скорошни търгове на произведения на Нютон.

— И? – попита Мей.

— Има една френска фамилия, много богата, Десакс, която през последното десетилетие е купила няколко оригинала на Исак Нютон. Една от тях е единствената рисунка, правена от самия Нютон в най-известната му книга, „Принципи“. Тази рисунка.

Мечо Пух обърна лаптопа, така че и другите да ви­дят екрана:

Беше нарисувана планета, най-вероятно Земята, от чийто северен полюс стърчеше планина. Около плане­тата бяха нарисувани няколко елипси и окръжности.

— Нарича се Планината на Нютон – каза Мечо Пух. – Това е мисловен експеримент с гравитация и орбити. Ако изстреляш гюле от върха на планината с различни скорости, ще се случат различни неща, заради гравитационната сила. Ако го изстреляш бавно, ще падне на земята. Ако го изстреляш по-бързо, ще полети в орбита около планетата. Ако го изстреляш още по-бързо, ще се измъкне от гравитационното поле на Земята и ще полети в космоса. Миналата година главата на фамилия Десакс, мосю Антони, е купил оригиналната рисунка на Нютон от частен аукцион за двайсет и два милиона долара.

— Двайсет и два милиона? – Стреч подсвирна. – Доста скъпа рисунка.

Мечо Пух се обърна към Мей…

… и млъкна.

Тя го гледаше с широко отворени очи и увиснала челюст.

— Какво? – попита Пух. – Какво толкова казах?

— Фамилия Десакс – каза Мей бавно. – Не бях чува­ла това име от години. Срещала съм го няколко пъти в началото на проучванията ми. Това е много стара фа­милия, много ценена във френското общество, и много тайнствена. Родословието им е наистина старо. Някол­ко мъже от фамилията са били маршали на Франция. Патриархът, Антони – Тони – Десакс, присъства на няколко кралски сватби в Европа през деветдесетте, което ме кара да се замисля дали не е член на Deus Rex, Земното царство. Не знам дали е така, но тогава смятах, че най-малкото трябва да ги познава. Не знаех обаче, че са купили рисунката на Нютон.

— Не е било съобщено в медиите – отбеляза Мечо Пух. – Открих информацията през френските данъчни служби. Покупката е станала тихомълком.

— Той е потаен човек – каза Мей.

— Точно затова го проучих – добави Мечо Пух. – Антони Михаел Доминик Десакс IV. На петдесет и шест. Оценка за нетното му състояние – дванайсет ми­лиарда долара. Наследил е два милиарда от баща си, но чрез два вида бизнес, мини и корабоплаване, ги е увеличил на дванайсет милиарда. Частната му семей­на фирма притежава по света повече от четирийсет мини, които добиват всичко – от въглища до злато и редки минерали. Има две мини в Бразилия и няколко в Южна Африка, но повечето са в Индия, в пустинята Тар или около нея. Що се отнася до корабоплаването, корабната корпорация „Десакс“ строи и реже за скрап контейнеровози и петролни танкери. Строят ги в корабостроителница край Тулуза, а ги режат на частен бряг от четирийсет километра на отдалечено място в Северозападна Индия, провинция Гуджарат, където пустинята се среща с Арабско море.

— Веднъж в новините видях това гробище за кораби – каза Стреч. – Удивително е – огромна редица ръж­дясващи кораби, изтеглени на брега, които разрязват на парчета и изнасят. Репортажът беше за някакво за­мърсяване на околната среда, някакъв разлив.

— Точно така – каза Мечо Пух. – „Десакс Шипинг“ наема бедни индийски работници, от които се очаква да режат излезлите от строя кораби. Много често в процеса на работата от корабите в океана изтича мас­ло, арсен и всякакви други отрови. Миналия декември също имаше разлив. „Грийнпийс“ протестира и опита да привлече медийна подкрепа, но „Десакс“ не обичат публичността и въпросът беше решен набързо с обаж­дане до индийския министър-председател.

Мей отвори снимка на екрана на лаптопа си.

— Господин Десакс също има връзка с нашия сим­вол на Хидра. Преди десет години е купил асирийска статуя на лъв на 3000 години. Самата статуя не е нищо особено – асирийците са оставили много статуи на лъвове, – но един от алгоритмите ми за търсене ус­танови, че в основата на тази е издълбан символът на Хидра. Изглежда ето така.