Выбрать главу

Стреч и Мечо Пух се вгледаха в изображението.

— Прилича на герб – каза Стреч.

— Каква е тази странна планина, която закрива сим­вола? – попита Мечо Пух.

— Никой не знае – отговори Мей.

Мечо Пух се обърна към нея.

— Какво е предназначението на статуята на лъв? Древните статуи винаги са имали предназначение, смисъл. Какво е предназначението на тази?

— Прав си, Захир – каза Мей. – Статуята с една от две еднакви, но близнакът й е изчезнал отдавна. На постамента й има надпис на урду: Аз съм Хаос, един от двамата близнаци, пазители на Долния свят. Според асирийските легенди портите на ада се пазят от два лъва. Името на другия е Страх.

Мечо Пух извади мобилния си телефон.

— Нужна ни е още информация за мистериозния господин Десакс. Ще поискам да ми върнат някои ус­луги. Ще видя дали разузнавателната агенция на баща ми няма данни за него – да е споменаван във връзка с държавни дела, подозрителни дарения, засечени теле­фонни разговори… каквото и да е.

След като Мечо Пух излезе от стаята, за да говори по телефона, Стреч каза:

— Понеже търсехме галактиката Хидра, проверих и места, евентуално свързани с нея. Две бият на очи – два града в Централна Азия, и двата се казват Хайдарабад. Единият е в Индия, другият – в Пакистан. И на двете места са открити издялани в камък символи на галактиката.

— Интересно – каза Мей.

Мечо Пух се върна и каза:

— Току-що разговарях с разузнаването на Обедине­ните арабски емирства. Помолих ги да се включат в американската система Ешелон – тя следи всички телефонни разговори по света – и да проверят няколко имена: Десакс, Хидра, царство, Долен свят, Йоланте Комптън-Джоунс. Получиха се две попадения още в самото начало. Погледна бележките си. – Първият разговор, в който са се споменавали някои от думите горе, е засечен преди два месеца. В него мъж с индий­ски акцент, идентифициран като Сунил Малик, казва: „Това е чудесен екземпляр, господин Десакс, един от най-добрите, които съм виждал. Плочата е от 14-и век преди Христа и е невредима, поради което е и особена рядкост. Това е мечтата на всеки колекционер“.

Мей присви очи.

— Съни Малик…

— Познаваш ли го? – попита Стреч.

— О, да. Може да се каже, че със Съни работим в една и съща област – света на древната история, – само че той се подвизава в доста сенчест неин ъгъл – отвър­на Мей. – Съни Малик е голям търговец на кървави антики. Освен това е много опасен индивид, шеф на банда и контрабандист на оръжие. Действа от Карачи, Пакистан.

— Кървави антики? – попита Мечо Пух.

— Чувал ли си за кървави диаманти или диаманти от зона на конфликт?

— Разбира се.

— Същото е. Когато нападнат древен град, войнстващите групи от рода на талибаните ограбват музеите и богатите домове и отмъкват всички артефакти и анти­ки, които открият. След това ги продават – „кървави антики“ на хора като Съни Малик, които на свой ред ги препродават на колекционери на черния пазар. Тази следа си струва да се проследи. А вторият разговор, Захир?

— Вторият разговор е засечен само преди осем дни – отговори Мечо Пух. – Там мъжки глас казва: „Йолан­те, обажда се Антони Десакс. Разбира се, че можеш да вземеш нов боец за Игрите. Ще се радвам да те видя следващата седмица“.

— И това е било казано преди осем дни, така ли? Йоланте Комптън-Джоунс и Антони Десакс говорят за замяна на боец в Големите игри? Това означава, че Игрите се провеждат сега…

— Смяташ, че Големите игри на Хидра се провеждат в момента… в царството на Долния свят… и че Йоланте е отвлякла Джак, за да се състезава в тях, така ли? – попита Стреч.

— Точно това смятам – отговори Мей. – Захир, Бенджамин. Може би попаднахме на най-голямото съ­биране на Четирите царства от три хиляди години… и моят син е въвлечен във всичко това. Трябва да открием къде се случва.

— Как? – попита Стреч.

Мей стана.

— Отиваме в Карачи. При Съни Малик. И ще научим какво точно е продал на мосю Десакс.

ДОЛНИЯТ СВЯТ

НЯКЪДЕ В ИНДИЯ

След като останаха живи след вертикалния лабиринт Джак, Алби и Рокси бяха отведени до влака на заложни­ците и вкарани в тяхната клетка от охраната от въоръ­жени минотаври. Поради някаква причина, която никой не си даде труд да сподели с Джак, двамата победите­ли – Зайтан и бразилецът Варгас – нямаше да получат наградите си веднага. Това щеше да се случи по-късно.