— Цар на минотаврите? – учуди се Джак. След това рязко вдигна поглед. – Искам да взема със себе си един от моите хора – добави и погледна Алби.
— На аудиенция можеш да заведеш, когото си искаш. Не ме интересува. – Вахерон махна пренебрежително с ръка. – На обяда с Хадес обаче ще дойдеш сам.
Дойдоха да вземат Джак след десет минути осем минотаври с шарфове в алено и златно през раменете.
След като набързо се бе измил с водата и гъбата, Джак отново бе облякъл тениската с Хоумър Симпсън и си беше обул джинсите. Все така нямаше обувки, така че тръгна бос.
Алби и Е-147 тръгнаха с него.
Джак искаше да вземе Алби по две причини: първо, защото две глави мислят по-добре от една и ако видеше нещо странно, младежът също щеше да го види, и второ, защото искаше да говори с него далеч от любопитни уши, а сега се отваряше чудесна възможност за това.
Поведоха ги надолу по много дълга и много стръмна стълба, която се спускаше по ниската част на планината.
Докато слизаха, Джак каза:
— Алби, искам да ми помогнеш за нещо.
— Разбира се.
— Експлозивът на тила ми – каза Джак. – Докато е там, аз съм техен пленник. Не мога да се махна. Този задник Вахерон използва дистанционно, за да пръсне главите на тези, които уби досега. Това означава, че детонаторът се задейства с радиосигнал. Искам да намериш начин да заглушим този сигнал.
Алби погледна грозния белег на тила на Джак и блещукащия жълт скъпоценен камък, имплантиран там.
— Хммм. Ако имаме заглушаващо устройство, можем да прекъснем сигнала близо до заряда или близо до източника.
— Източникът? – попита Джак.
Алби се обърна и вдигна поглед към огромната планина-дворец.
Очите му се спряха на една от крепостите по склона на възвишението, което имаше формата на Айфеловата кула втората по височина.
— Там – каза и посочи.
Джак проследи погледа му…
… и видя крепостта, която гледаше Алби.
Няколко съвременни антени – радио, сателитна, за мобилни телефони бяха монтирани на една от кулите.
— Мисля, че източникът е в една от онези антени – каза Алби. – Не виждам други. Мисля, че има три варианта. Първо, да се заглуши или отстрани устройството от тила ти, второ, да се заглушат или унищожат онези антени, или, трето…
— Да?
Алби сви рамене.
— Да се открадне дистанционното от Вахерон. Вероятно някъде има и друго, но така ще може да се спечели някакво време.
Джак го погледна и се усмихна.
— Винаги съм харесвал начина ти на мислене, хлапе.
Най-после слязоха от гигантската стълба. На двеста метра пред тях се простираше широко равно място, което стигаше до мрачна и потискаща постройка: тъмна арка, като крепост, в западната стена на кратера.
Изглеждаше невероятно – две високи стени с бойници от двете страни на колосална порта. Огромната желязна решетка, която преграждаше портата, сега беше вдигната, а зад нея към тъмнината водеше павиран път.
Пред гигантската порта стоеше самотна фигура, която в сравнение с древната постройка приличаше на мравка.
Беше минотавър, огромен, с широки рамене и дебел врат.
Дори от това разстояние Джак виждаше, че рогатият шлем на главата му е по-добре направен от шлемовете на обикновените минотаври. Освен това този беше с широка пурпурна роба със златни ръбове.
Е-147 се поколеба, обърна се към Джак и каза:
— Това голям момент за Джак и Е-147. Това минотавър цар.
Аудиенцията на Джак с царя на минотаврите се проведе пред отворената паст на портата под мрачната арка.
Джак спря пред минотавъра цар.
Отблизо забеляза, че шлемът му е покрит с изящни орнаменти и инкрустиран с рубини и сапфири.
Царят свали шлема си и Джак видя неандерталското му лице, широко и космато.
Очите му обаче бяха като лазери. Блестяха от интелигентност.
— Поздравления, боецо – каза царят. – Аз съм Минотус, владетел на минотаврите.
— Аз съм Джак Уест. Това е моят приятел Алби Калвин. А това е…
— Е-147 – довърши царят на минотаврите. – Знам. Той е причината да поискам да се срещна с Джак Уест.
Джак погледна Е-147, който наведе глава.
Минотавърът каза:
— Джак Уест спаси живот на Е-147 при изпитание. Това необикновено. Защо Джак Уест направил това?
Джак го погледна изненадано. Беше се питал защо главата на армията минотаври на Хадес би искал да се срещне с него, но не бе очаквал това.
— Не исках да умре – каза просто.
Сега Минотус наклони глава.
— Защо Джак Уест загрижил за минотавър? Минотавър долна твар. Минотавър мръсен роб. Живот на минотавър не струва колкото кал по обуща на Джак Уест.
При тези думи Джак се намръщи.