Джак не се бе преоблякъл.
Дори да имаше други дрехи, не би си направил труда да се преоблече. Бяха го отвлекли и го бяха принудили да се бори за живота си. Нямаше намерение да се издокарва пред когото и да било. Дори му харесваше, че е бос.
Плашилото също не беше сменил дрехите си и още беше с мръсната бойна униформа.
Аристократичните гости вече бяха настанени около масите и когато бойците влязоха в залата, станаха и започнаха да аплодират.
Масата на Хадес беше поставена на подиум. Той също се изправи и ръкопляска при влизането на бойците. Зад него, бдителен както винаги, стоеше бодигардът му, боецът с маска на куче.
— Един от другите спомена, че най-добрият боец на Хадес бил куче – каза Плашилото. – Казвал се Цербер, както кучето на Хадес в гръцките митове.
Джак му хвърли кос поглед.
— Морски пехотинец, който знае гръцките митове? Ти не си типичен морски пехотинец, нали?
— Нямам представа.
Джак видя Мефистофел, застанал недалеч от Хадес.
Малкият червен шут го гледаше свирено. От очите му струеше омраза. Никак не се радваше на факта, че беше надхитрен и пленен във вертикалния лабиринт.
„Създадох си враг – помисли Джак. – Смъртен враг. При това опитен убиец“.
Докато крачеха напред, Джак видя големия телевизионен екран със списъка:
За първи път прочете имената на всичките шестнайсет бойци. Имената на осем от тях вече бяха задраскани.
„Мъртвите“, помисли си.
До две от имената беше написано „МИНО“. Това явно бяха двамата бойци, убити и заменени от белязаните със златно минотаври в самото начало. Сега и те бяха мъртви, така че целите редове бяха задраскани.
Когато мина покрай Джак, Плашилото кача:
— Елиминират ни, един по един.
— За тяхна радост и забавление – съгласи се Джак,
— Бъди нащрек, Ловецо. Още не сме мъртви – каза Плашилото, докато го водеха към мястото му до неговия покровител, достолепен на вид мъж със сива коса и елегантен костюм.
Джак, майор Бригам и бразилецът Варгас бяха заведени до маса, на която седяха Йоланте, католическият кардинал и още един мъж – хубав, русоляв, наближаващ петдесетте, който много приличаше на Йоланте.
Джак не им обърна внимание, защото последният човек на масата скочи от стола си и се хвърли в обятията му.
— Татко! – възкликна Лили.
Беше с красива дневна рокля на цветя, стилни обувки на високи токчета и гримирана – пълна противоположност на Джак с мръсната му тениска и босите крака. Изглеждаше наистина страхотно, без съмнение, но и сексапилът й беше умишлено подчертан, сякаш я излагаха на показ пред знатните гости.
Докато се прегръщаха, той прошепна:
— Добре ли си, дете?
— Засега. Виж кой седи при Хадес.
Джак погледна към масата на Хадес… До Хадес седяха Дион Десакс и Зайтан.
Джак си спомни думите на царя на минотаврите за жестокия първороден син и наследник на Хадес принц Дионисий.
— Дионисий… Дион. – Джак се намръщи. – Симпатягата от Станфорд? Онзи, с когото излизаше?
— Да – отвърна Лили с горчивина. – Той е син на Хадес. Знаел е коя съм през цялото време.
Пуснаха се и седнаха.
Йоланте представи хората на масата.
— Майор Грегъри Бригам, капитан Джак Уест младши, сержант Виктор Варгас, представям ви на вашия покровител… – посочи русия мъж – моя брат Орландо, херцог на Авалон, патриарх на Deus Rex и цар на благородното и древно Царство на Земята.
Варгас се поклони и почтително стисна ръката на Орландо.
След като потупа фамилиарно Бригам по рамото, владетелят на Земното царство протегна ръка на Джак.
— Прославеният капитан Уест. Петият най-велик воин. За мен е истинско удоволствие.
Джак не посегна да стисне ръката му и я остави да виси във въздуха.
— Срещнах твоя предшественик, руснака Владимир Карнов, потомък на Романови и тогава глава на вашето семейство. Познавах го като Хищника. Надупчих го със сто патрона едрокалибрени зенитни куршуми. Стана на пихтия. И на мен ми е приятно да се запознаем.
Джак седна на масата и остави Орландо прав, с протегната ръка.
Грабна едно хлебче и го захапа.
— Е, добре… – каза Орландо и погледна Йоланте многозначително. Тя сви рамене.
— Все пак го отвлякохме, скъпи братко, нали?
Докато се хранеше, Джак забеляза, че бразилецът, сержант Варгас, води съсредоточено разговор с кардинал Мендоса, шепнешком.
Почукване по чаша привлече вниманието на всички. Хадес, на главната маса, се изправи.
— Колеги владетели, господа, дами, бойци, добре дошли. Шестнайсет храбри мъже започнаха тези Игри, сега имаме само осем. Чака ни Петото изпитание и открай време то е най-дългото и най-тежкото изпитание на Големите игри. Днес няма да е по-различно. Нашето Пето изпитание несъмнено ще бъде най-смъртоносното и мъчително за нашите безстрашни герои, поради което те заслужават да получат аплодисментите ни и да напълнят стомасите си. Също така е време победителите в Четвъртото изпитание да поискат наградите, които им се полагат.