Джак усети как кръвта му изстива.
Беше забравил тази част.
В този момент някой от победителите можеше да поиска живота му и той не би могъл да направи нищо по въпроса.
Двамата победители от вертикалния лабиринт станаха – Варгас и Зайтан, вторият син на Хадес.
Хадес им каза:
— След Четвъртото изпитание двамата донесохте по една златна сфера. Поради това всичко, което е по силите ми да ви вам, ще ви бъде дадено. От вас се иска да го назовете.
Погледна Зайтан.
Зайтан се поклони ниско.
— Господарю, бих желал да бъда освободен от следващото изпитание.
Присъстващите кимнаха с разбиране. Мъдър избор.
Хадес каза:
— Така да бъде. Освободен си от Петото изпитание. – Погледна Варгас. – А ти, боецо? Каква да бъде твоята награда?
Сержант Варгас стана. Дълго време гледа Джак изпитателно, право в очите, и Джак си помисли, че това е краят.
Вече не летеше под обхвата на радарите – действията му през последните, две изпитания бяха доказали, че е заплаха – и сега бразилецът гледаше на него точно така – като на съперник, който трябва да бъде елиминиран.
Реши, че това вероятно е била темата на напрегнатия разговор шепнешком между Варгас и Мендоса.
Бразилецът заговори, без да отделя поглед от Джак.
— Ваше величество – каза той, – аз също бих искал да бъда освободен от Петото изпитание.
Джак изпусна дъха, който бе стаил.
Веднага обаче се замисли за друго – какво толкова включваше Петото изпитание, че тези двама добре информирани бойци да предпочетат да го избегнат, вместо да поискат друга награда?
— Много мъдър избор – отвърна Хадес и кимна на Зайтан и Варгас. – Той показва класическо разбиране за историята на Игрите. Бойното състезание, каквото е Петото изпитание, е изпълнено с опасности. Двама бойци в миналото също са използвали тази награда, за да го пропуснат и да насочат енергията си към критично важните следващи изпитания. Аз самият винаги съм казвал, че само боец с класическо образование би могъл да спечели Игрите.
Промени позата си.
— След края на Петото изпитание ще положим златните сфери в малкия храм на върха на тази планина. След церемонията Игрите ще навлязат във втората си фаза, която ще бъде различна от видяното досега. Сред нас останаха осем бойци. Следващото, изпитание ще определи колко от тях ще продължат във втората фаза.
— Изгледа един по един всички бойци. – Моля не ме ненавиждайте за това, че ви подлагам на такива тежки опасности. Целта ми не е да смажа най-великите герои на света. Целта ми е да ги открия. Насладете се на обяда си, защото може да се окаже последен за вас.
Хадес седна и всички започнаха да се хранят.
Джак огледа присъстващите. Беше стъписан и объркан. Стори му се, че потракването на приборите и разговорите изобщо не са били повлияни от неотдавнашното кръвопролитие, което по всичко личеше щеше да продължи.
Католическият кардинал до Йоланте се обърна към него:
— Капитан Уест, простете, но се чувствам много странно да седя тук с вас.
— Защо?
— Защото, макар и да не сме се срещали никога, имам чувството, че ви познавам. От дълго време следя кариерата ви. Прочел съм толкова много поверителни документи за вас, още от времето, когато излязохте от усамотението си с дъщерята на Оракула на Сива, до когато открихте Седемте древни чудеса и убихте колегата ми Франциско дел Пиеро.
— Той беше невероятен задник, който… – заговори Джак.
— … когото хвърлихте в реактивен двигател.
— … който получи каквото заслужаваше.
— Отец дел Пиеро беше всеотдаен. – Мендоса поклати глава. – Беше вярващ. Като мен.
— Всеотдаен към какво? – попита Джак. – Към това тук? Към богатите задници, които управляват света?
— Управляващите елити не управляват, защото искат – възрази Мендоса. – Управляват заради чувството си за дълг.
Джак посочи с жест обядващите наоколо.
— Тези тук не страдат особено заради този дълг – И нападна кардинала: – И аз съм чел документи за теб, кардинал Мендоса. Знам кой си. Според документите ти си член на Група Омега, на католическата църква и експерт по „Трисмаги“. Кажи ми, какви са те?
Мендоса кимна бавно.
— Както вече си разбрал, католическата църква е само настоящото име на култ на свещеници, оцелял повече от пет хиляди години, още от египетски времена. Този култ е посветен на слънцето и звездите, и на мъдростта на древната цивилизация, живяла някога и процъфтявала на тази земя. Това е цивилизацията построила Сфинкса и пирамидите, каменните кръгове в Англия и трите тайни града, Туле, Атлас и Ра. Цивилизацията, която ни е дала двете свещени дървета и самия Камък на живота. Групата Омега е малък елит в Църквата, който в продължение на повече от пет хиляди години, през войните и глада на Тъмните векове, е опазил най-същественото древно познание на тази невероятна цивилизация.