Выбрать главу

Дион застана пред обления в пот треперещ Алби. Вдигна ръка и я доближи до главнята пред лицето му.

— Лили, скъпа. Ти ще бъдеш моя жена. Ще бъдеш моя жена и ще пазиш тайната ми, защото мога да от­крия приятелите и близките ти навсякъде по света, да ги докарам тук и да ги изтезавам по този или всеки друг начин.

С внезапно – и неочаквано – движение Дион отклю­чи веригите на Алби и го остави да се свлече на камен­ния под. Младежът дишаше тежко – но беше свободен.

Дион клекна пред Алби.

— А ти, Алберт, не можеш да издадеш тайната ми, защото след края на следващото предизвикателство ще бъдеш ликвидиран.

Обърна се към Джордж и каза:

— Върни го в клетката му.

Подаде ръка на Лили.

— Ще се оттеглим ли заедно до ложата за зрителите? Този път, колкото и бясна да беше, Лили хвърли по­следен отчаян поглед на Алби и неохотно улови Дион под ръка.

ПЕТОТО ИЗПИТАНИЕ

БОЙНА ГОНКА

ПРОФИЛ НА БОЕЦ

ИМЕ: СКОФИЙЛД, ШЕЙН МАЙКЪЛ

ВЪЗРАСТ: 42

ШАНС ЗА ПОБЕДА: над 10-и

ПРЕДСТАВЛЯВА: МОРЕ

ПРОФИЛ:

Участник пленник.

Капитан Скофийлд има достойна кариера в морската пехота на Съединените щати. Попадал е в нашия свят при предишен случай, при все че не си дава сметка за това: сражава се (и побеждава) с група „Маджестик-12", една от нашите агенции, чиято задача е да поддържа световния ред.

Оценен над 10-и като шанс да спечели Игрите.

ОТ ПОКРОВИТЕЛЯ МУ:

„Имам пълно доверие в капитан Скофийлд. Може и да не желае да ми служи, но има репутация на човек, който е готов да се бие до последен дъх. Обичам да ме представляват такива хора".

Гарет Колдуел, цар на Море

АРЕНАТА

Половин час след като излезе от трапезарията, Джак седеше в едно бъги с пожарникарския си шлем на главата.

Колата беше LSV машина за бързи нападения пустинно бъги, използвано от много армии при тежки ус­ловия. Като кола не беше кой знае какво – черна рамка на четири колела, с две предни седалки и една задна, груб волан и окачен отзад двигател. Никакви прозор­ци, никакви врати, никакво излишно тегло – всичко беше леко и осигуряваше добра скорост.

С Джак бяха Скай Монстър и Е-147, тъй като за из­питанието бойците имаха право да вземат със себе си двама придружители. Първоначално Джак бе решил да вземе Алби, но поради някаква причина, когато се върна в клетката, младежът не беше там. Джак го видя да се връща малко след като тръгна с другите.

Сега Скай Монстър седеше зад волана – дясната му ръка беше превързана, – а Е беше отзад.

Колата им – заедно с пет други, съвсем същите, с другите петима бойци – бе в края на дълга покрита с прахоляк права отсечка – първата част от гигантската писта. Тъй като Зайтан и Варгас се бяха освободи­ли от изпитанието, сега се състезаваха само шестима бойци.

Пистата беше много стара – древна арена за надбяг­вания с колесници, наричана циркус. Отстрани имаше каменни трибуни за зрителите. В момента тези трибу­ни бяха призрачно пусти.

Над тях се извисяваше тъмната планина-дворец на Хадес. Знатните гости наблюдаваха от терасата, която стърчеше от ската някъде високо горе. Доста по-долу, под терасата, беше влакът със заложниците, спрял на релсите си така, че заложниците да могат да виждат състезателната писта.

Преди да го качат на бъгито, позволиха на Джак да огледа пистата набързо.

Обикновено римските циркуси са овални по форма, но с две дълги прави отсечки, свързани в двата края със завои, но този тук беше модифициран.

Имаше три прави отсечки, разположени под форма­та на S с изправени краища, след което пистата влиза­ше в тунел, изкопан в стената на кратера. Всяка права отсечка обаче беше оборудвана с особени препятствия – широки квадратни ями, пълни с вода.