— Бойци! – извика Вахерон от подиум над пистата. – Добре дошли в Петото изпитание, прославеното състезание на хората птици! В далечното минало то се е провеждало с колесници. Днес използваме съвременни колесници, но самото състезание остава непроменено и пази старите традиции. Пистата се състои от три части – циркуса. Големият кръг и последната права през града на минотаврите Дис. Една-единствена златна сфера е поставена в кухина в другия край на пистата, в монумент, посветен на птиците, обичани от бога на войната Арес. Боецът, който донесе тази сфера до царската ложа, ще получи окончателната награда. Няма наказание за този, който излезе последен от изпитанието – всички, които минат през него, ще продължат в следващата фаза от изпитания. След края на това изпитание ще се проведе първата церемония за полагане на сферите. След това ще започне втората фаза. Късмет на всички. Палете двигателите!
Джак замръзна.
Не заради последните думи на Вахерон, а заради нещо друго, което бе казал преди малко.
…в монумент, посветен по птиците, обичани от бога на войната Арес.
— Птиците, обичани от Арес – каза той. – Стимфалийските птици.
Скай Монстър се намръщи.
— Какви ги говориш?
Джак замълча.
Нещата му се изясняваха.
Първо изпитание: напада го същество, маскирано като бик.
Второ изпитание: преследват го мъже, маскирани като лъвове във водна арена.
Трето изпитание: смъртоносни железни сфери със стърчащи шипове, напомнящи глиги на глиган.
Четвърто изпитание – в което шутът беше маскиран като елен.
И всичко това в чест на Хидра.
Джак си спомни гигантската статуя на Херакъл, който се бори с критския бик, в трапезарията.
— През цялото време е било пред очите ми…
Дори си спомни бюста в трапезарията на царя на
Долния свят и надписа:
EVRYSTHEVS
— Eurystheus… – промърмори Джак. – Кучи син!
— Имаш ли нещо против да обясниш прозрението си на хората с по-евтини места в залата? – попита Скай Монстър.
Джак се обърна към него.
— Скай Монстър, тези Големи игри не са просто някакви си игри. Това е поредица изпитания, премеждия, подвизи. Това са най-великите и славни подвизи в историята. Тези игри са дванайсетте подвига на Херакъл.
Джак започна да ги изброява на пръсти:
Първият подвиг на Херакъл е победата над Немейския лъв – звяр, чиято кожа не може да бъде пробита от мечове и стрели. Тук имаме главорезите на Хадес, Хаос и Страх, с лъвски маски и модерно снаряжение.
Вторият подвиг на Херакъл е победата над Лернейската хидра. Това има връзка с победата над галактиката Хидра.
Третият подвиг на Херакъл е залавянето на Керинейския елен, в митовете кошута, което направих аз в последното изпитание, на вертикалния лабиринт. Четвъртият подвиг е залавянето на Еримантийския глиган – нали помниш железните топки от Третото изпитание?
Седмият подвиг е битката с Критския бик, което аз трябваше да направя в първото изпитание.
И единайсетият подвиг е откриването на златните ябълки на Хесперидите. Какво търсим при тези изпитания? Златни сфери. Дори Орландо в един момент ги нарече „ябълки“.
И кой възлага на Херакъл подвизите му? Прославен цар на име Евристей, който е представен с бюст в трапезарията на Хадес. На бюста пише Dis Pater, владетел на Долния свят.
Класическите историци често са се чудели как е възможно един дребен и страхлив цар като Евристей да заповядва на воин като Херакъл. Ето го отговора – Евристей е бил цар на Долния свят, а древната фигура, която познаваме като Херакъл, е участник в тези Игри.
Дванайсетте подвига на Херакъл отдавна се смятат за метафори. Защото са именно това. Те са ритуални изпитания, в които се използват животински мотиви като глигани, лъвове, бикове и птици.
Скай Монстър гледаше Джак втренчено.
— Всичко това е чудесно, Джак – каза той, – но как ще ни помогне?
— Хадес го каза сам – отговори Джак. – Само боец с класическо образование може да успее в тези игри. Мисля, че някои от останалите участници са го знаели, когато са дошли тук, но аз не го знаех. Все едно, Скай Монстър, току-що го научих.
В този момент, със силно дрънчене, в стената зад тях се отвориха няколко големи гаражни врати.
Джак се обърна и видя от тях да излизат осем много големи машини.
Шест от тези осем бяха гигантски черни камиони. Джак ги познаваше – бяха съвсем нови триосни щурмови камиони „Тайфун“.
Произведени в Русия от заводите „Камаз“, това бяха зверове, направени да издържат всевъзможни мини и оръжия, и общо взето почти всичко, което избухва. Бяха с по шест големи гуми, а в подобните на сандък каросерии се побираха по шестнайсет души.