… обаче се изпречи пред бъгито на Джак и Скай Монстър. Скай Монстър изви рязко волана и машината им се плъзна странично напред и се завъртя на 360 градуса. Маневрата беше фантастична, но им струваше безценно време и скорост, така че навлязоха в последната права отсечка с две вражески машини близо от двете им страни – спартанът на Страх вдясно и пълен с минотаври тайфун вляво.
Минотаврите започнаха да скачат от тайфуна и да се улавят за железата на бъгито.
Един, два, три…
Докато Скай Монстър шофираше, Джак и Е ги удряха и ритаха, за да ги избутат.
Бързо стана ясно, че ситуацията е безнадеждна веднага щом успееха да избутат някой минотавър, на негово място идваха други двама.
Джак погледна Страх и белия му шлем и му дойде идея.
Начин да се измъкнат от това. От всичко това…
— Скай Монстър! – извика с всички сили. – Каквото и да стане, не спирай! Давай напред!
— Какво ще правиш? – извика в отговор Скай Монстър.
— Ще използвам класическото си образование, за да се измъкнем!
И Джак скочи от бъгито на стъпенката на спартана, управляван от Страх, с едно светкавично движение сграбчи арбалета, фиксиран за ръката на Страх, стреля над кабината на бъгито… и улучи минотавъра, който управляваше тайфуна от другата страна, точно в окото под визьора!
След като минотавърът падна, тайфунът сви вляво, удари се в стената на пистата, поднесе, при което минотаврите изскочиха от каросерията, после се плъзна странично и спря напряко на пистата сред облак прахоляк.
Освободен от пресата на враговете, Скай Монстър отпраши напред с бъгито.
Джак остана прав на стъпенката на спартана, стиснал страничното огледало с една ръка. С другата се боричкаше със Страх.
Две неща впечатлиха Джак – първо, бронята на едрия воин с лъвски шлем беше адски здрава и второ, всички предимства бяха на негова страна. Нямаше как да спечели такава битка.
„Измисли нещо!“ – крещеше умът му.
Джак погледна напред и видя, че след лек завой надясно пистата влиза в тунел, прокопан в стената на кратера. Отпред зееше една последна яма, пълна почти догоре с вода.
Джак се обърна към Страх и каза:
— Искаш да танцуваш, задник? Добре тогава.
Пусна Страх, мушна ръка в кабината и завъртя рязко волана.
Голямата черна машина сви вляво и заедно с Джак полетя право към ямата.
Тълпата знатни гости затаи дъх, когато спартанът, с Джак, увиснал на стъпенката, падна в ямата.
— Направо брилянтно! – възкликна принц Джордж.
Лили гледаше с ужас как бронираната машина потъва в черната като мастило вода заедно с Джак и Страх, които не преставаха да се борят.
Джак и Страх се бореха ожесточено в потъващия спартан.
Страх опитваше да насочи арбалета, закрепен на другата му ръка, а Джак – застанал неудобно на стъпенката, наполовина в кабината, наполовина отвън – се мъчеше да му попречи.
Водата започна да се излива в кабината през прозореца, но Джак не можеше да пусне ръката на Страх. Да го направи би означавало смърт.
В този момент, със страховита бързина и плискане, спартанът потъна вертикално във водата, изцяло.
На пистата над ямата останалите бъгита и камиони се изнизаха през тунела, който водеше към следващата част от състезанието.
Зрителите обаче останаха с вперени в ямата погледи в очакване да видят кой ще се появи от водата – Страх или Джак.
Мина цяла минута.
Бодната повърхност се успокои. Никой от двамата не се появяваше.
Лили започна да се отчайва.
Хайде, татко…
Мина още минута.
Бодната повърхност вече беше съвършено спокойна.
Лили губеше надежда. Никой не можеше да сдържи дъха си толкова дълго, дори Джак.
— Вижте! – извика принц Джордж. – Някой излиза!
Лили отново се изпълни с надежда, докато се взираше в повърхността, за да види кой е. В далечния край видя да се появява мъж и да се покатерва на ръба на ямата.
Не беше нужно да гледа лицето му.
Лъвската маска казваше достатъчно… както и очуканият пожарникарски шлем в дясната му ръка.
Очите й се напълниха със сълзи.
Принц Джордж размаха юмрук.
— Мамка му! Да! Петият воин беше дотук!
Знатните зрители започнаха да викат и аплодират, защото на пустата писта далече под тях видяха познатата фигура на Страх – с лъвския му шлем, бялата броня, бойните ботуши – да се обръща към тях.
И тогава той свали шлема си. И всички млъкнаха стъписани.
Само Лили се усмихна през сълзи. Не беше Страх.
Беше Джак.
Битката в кабината на спартана между Джак и Страх беше колкото жестока, толкова и отчаяна.