Докато се бореха за арбалета, Страх натисна един бутон отстрани на шлема си.
Джак знаеше какво е това.
Помнеше Второто изпитание с водата, когато забеляза, че шлемът на Страх има дихателно устройство – тогава Страх бе задържал минотавъра под водата, докато го удави.
Сега Страх включи този дихател.
Когато го направи обаче, за момент откри слабото си място, класическа слабост: гола ивица кожа между шлема и гърлото. Джак си припомни как, според легендата, Херакъл убил Немейския лъв. След като стрелите му отскачали от непробиваемата кожа, Херакъл го прострелял в единственото уязвимо място устата.
Това беше слабото място на Страх.
Джак реши, че Немейският лъв от легендата всъщност е бил воин като Страх, облечен с подобна броня.
Въодушевен от прозрението си, той изви ръката с арбалета, насочи я леко нагоре. После пусна стрелата в пролуката между шлема и гърлото на Страх, през откритата кожа там и нагоре към устата.
Стрелата се заби дълбоко в мозъка и воинът моментално се отпусна, мъртъв.
След това, докато потъваха, Джак грабна шлема на мъртвеца, сложи си го и захапа дихателя точно когато водата ги погълна изцяло.
Сега можеше да почака – да почака, докато враговете горе решат, че е умрял, и напуснат циркуса. През това време свали ризницата и ботушите на Страх и си ги сложи.
Това също беше научил от класическото си образование.
След като убива Немейския лъв, Херакъл разкъсва с ноктите си кожата и главата му. След това използва непробиваемата кожа като своя собствена броня при другите си подвизи.
Джак започваше да вижда символиката в Игрите. Не само трябваше да постигне каквото е постигнал Херакъл, но трябваше и да го направи по същите начини като него.
След като минаха няколко минути, реши, че е безопасно да се появи на повърхността, и изплува.
Застана на опустялата писта, с бойното снаряжение и ботушите на Страх върху джинсите и тениската си, с лъвския шлем на главата си.
На едната му ръка беше арбалетът на Страх, а в другата държеше гранатомет с две гранати.
Захвърли лъвския шлем на земята и си сложи своя, пожарникарския.
Изгледа гневно царската ложа и извика:
— Хадес! Знам! За подвизите! Знам и какво да направя!
Знатните гости зашушукаха изненадано. Бойците не се осмеляваха да говорят по този начин на владетеля на Долната земя. Всички помпеха какво се бе случило с тайванския боец в началото на Игрите.
Вахерон, който вече се бе върнал в ложата, се обърна към Хадес и вдигна дистанционното в готовност.
— Да накажа ли това нахалство, господарю?
Хадес поклати глава.
— За бога, не! Това не е нахалство. Това е кураж.
И извика на Джак в отговор:
— Радвам се да чуя, че знаеш какво трябва да направиш, боецо! Удостои ни с честта да го направиш!
Долу на пистата Джак се огледа за кола или камион, които да използва.
Всички се бяха изнесли – освен един камион.
Удареният тайфун, който се бе завъртял по-рано и минотаврите от каросерията му се бяха разбягали.
Смачкан и покрит с прах, камионът беше на пистата на петдесетина метра от Джак.
Той се затича към машината, скочи зад волана и натисна бутона на стартера.
Нищо не се случи.
Опита пак, но от мотора чу само свистене.
Дори и от това разстояние Джак чу как зрителите му се смеят.
В този миг едно бъги изскочи с рев от тунела в стената на кратера и Джак вдигна оръжията си, готов да реагира.
А после разпозна шофьора на бъгито. Скай Монстър.
Едрият новозеландец изви малката машина странично и я закова до Джак. Е се усмихна глупаво от задната седалка.
— Искаш ли да те повозя? – попита Скай Монстър. – Стигнахме до някъде навътре в тунела, но си казах, че не е важно ние да завършим състезанието. Важно е да го завършиш ти.
Джак скочи в машината.
— Благодаря, приятел. Дай сега да нанесем малко щети.
Задните гуми на бъгито изхвърлиха облак прахоляк и малката кола се понесе към тунела и към следващата част от състезанието.
ГОЛЕМИЯТ КРЪГ
Във встъплението си към Петото изпитание Вахерон бе споменал нещо, наречено Големия кръг. Сега Джак видя защо е „голям“.
След напускането на циркуса минаха през къс тунел с каменни стени.
Беше правоъгълен, като тунел в мина, и в него можеха да се разминат само две коли. Стените, подът и таванът бяха изрязани в скалите.
След това изведнъж лявата стена просто изчезна – по-нататък тунелът имаше само три страни – под, таван и дясна стена.
Отляво се появи огромна пропаст.
Лявата страна не беше защитена от парапет или мантинела пътят просто свършваше с остър ръб. Бездната долу, като че ли нямаше дъно.