От хълбока на планината изригнаха отломки и камъни.
… релсите под колелата на първия вагон изведнъж изчезнаха. На тяхно място се появи кухина.
И малкият влак започна да се изнизва в нея.
Когато влакът със заложниците потегли бавно напред, Алби видя бъдещето – и то не беше добро.
— Боже! – изпъшка той.
Придърпа двете кучета с едната си ръка и се улови за желязната решетка на клетката с другата.
Очакваше ги доста опасно спускане.
Влакът със заложниците потегли по единствения възможен път – надолу по склона.
Първият вагон хлътна в дупката и изпадна от релсите… после повлече целия влак със заложниците!
Четирите вагона се изнизаха от релсите и започнаха да се тресат надолу по склона, по диагонал. Колелата минаваха през дупки и отскачаха от камъни, вдигаха ужасяващ шум – нещо средно между изтерзана ламарина и хрущене на смлени камъни.
Алби и кучетата се мятаха като парцалени кукли.
Тежките вагони с клетките се засилиха надолу по склона и изминаха така поне сто метра, докато не се блъснаха в стълбището, по което се бе качил Плашилото.
При удара парче от стълбата се откърти и влакът продължи надолу почти вертикално, по ниската част на височината, право надолу. По пътя си изкърти няколко стърчащи скали, които превърна в прах, после връхлетя върху площадката в подножието на стълбата. Заора в равния бетон толкова силно, че изрови бразди, и накрая спря сред огромен облак прах.
Всичко приличаше на кадри от филм за природни бедствия смачканият влак, легнал на една страна, огромният облак прахоляк.
— Мамка му! – изпъшка Майка и се обърна към Джак. – Мисля, че с тебе ще се разбираме добре.
— Вземи вашия човек – каза Джак и тръгна към клетката на Алби. – Аз ще взема моя.
— Ами другите заложници? – попита Майка.
Джак направи гримаса.
— Не можем да спасим всички. Освен това те са знаели в какво се забъркват, когато са дошли тук. Нашите не знаеха. Бързай! Трябва да се махнем оттук!
Алби се изтъркаля непохватно по гръб в преобърнатия влак. Придържаше кучетата, за да ги предпази. И тримата бяха покрити с прах. Рокси изскимтя и го близна по лицето.
При падането на влака желязната решетеста врата на вагона им се бе отворила. Зад нея не се виждаше нищо.
Облакът прах беше покрил всичко като непрогледна мъгла.
Изведнъж от мъглата изскочи фигура, застана над него и го вдигна.
Беше Джак.
— Хайде, хлапе. Време е да се чупим.
Другите реагираха по различни начини:
От зрителската ложа в подножието на стълбите се виждаше само огромният облак прах, който закриваше цялата долна част на стълбите и камионите на площадката.
Никой не виждаше нищо.
Лили следеше случващото се от ъгъла на ложата. Докато вниманието на всички беше привлечено от разрухата долу, тя незабелязано извади батериите от дистанционното на Вахерон и пусна устройството през парапета.
Аристократите мърмореха приглушено, едни стъписани, други развълнувани. Мнозина поглеждаха боязливо към Хадес.
На свой ред Хадес просто гледаше невъзмутимо надолу към облака прахоляк.
— Мосю Вахерон, предполагам, можеш да дадеш отговор на това? – каза той.
Вахерон говореше забързано по радиостанция. Кимна на царя.
— Да, господарю. Разбира се. Извинявам се. Много жалко. Не мога да си представя какво е решил да направи.
Хадес не откъсваше очи от облака прах.
— Знам какво прави. Опитва да спаси приятелите си.
Джак качи Алби и двете кучета в каросерията на тайфуна, а Майка и Астро се върнаха с четвъртия морски пехотинец, Томахавката.
Джак се качи в кабината.
— Скай Монстър, газ! Да се махаме оттук!
Скай Монстър настъпи педала и тайфунът полетя. Насочи се назад, към града на минотаврите, далеч от планината-дворец.
Объркан от облака прах и гласа на Вахерон, който крещеше в слушалките на шлема му, Хидра също потегли със спартана си, но Джак вече имаше сто метра преднина.
Пред погледите на стъписаните неандерталци по покривите тайфунът на Джак се върна по издигнатия път над града на минотаврите – и продължи в неочаквана посока. Стигна до разклона, зави наляво и се насочи на запад.
Влезе в тунела в края на естакадата и продължи напред в тъмнина, само на светлината на фаровете.
Този тунел не приличаше на украсените церемониални пътища за Петото изпитание.
Беше прост, практичен, само бетон и грубо изсечени скали.
Тунел за снабдяване.
На няколкостотин метра зад фучащия камион на Джак се виждаха фаровете на осем машини – най-отпред беше спартанът на Хидра, следван от седем нови бъгита, управлявани от въоръжени минотаври, които бяха повикани по спешност заради случилото се.