Глутница преследвачи.
След като измина около половин километър в тунела, тайфунът на Джак излезе на широко осветено място.
Видяха десет контейнеровоза, паркирани с каросериите към четири огромни индустриални гаражни врати.
През пролуките на вратите се процеждаше слънце. Ниско, залязващо слънце.
Западно слънце.
— Западната рампа – изсумтя Джак. – Стигнахме.
При неочакваната поява на тайфуна минотаврите около камионите вдигнаха глави.
Бяха въоръжени с автомати АК-47 и бяха предупредени по радиото за приближаването на бегълците. Охраняваха гаражните врати. Обаче изглеждаха някак странно – стискаха оръжията, сякаш това беше нещо непривично за тях.
„Това не са сражаващи се минотаври – даде си сметка Джак. – Това са работници. Група за товарене и разтоварване“.
Подаде се над вратата на тайфуна и вдигна гранатомета на рамото си.
— Не намалявай! – извика на Скай Монстър.
Минотаврите откриха огън…
… и Джак изстреля гранатата.
Димната следа мина между минотаврите, гранатата удари най-лявата гаражна врата и тя се взриви.
Когато димът се разсея, във вратата имаше голяма дупка, през която нахлуваше оранжева слънчева светлина.
Скай Монстър насочи тайфуна към пробитата врата, минотаврите се разбягаха, той мина покрай тях и миг след това през дупката и излязоха вън, на дневна светлина.
Пред очите на Джак се откри поразителна гледка.
Бяха на широк равен пясъчен бряг, който се спускаше плавно към водата на мъртвешки спокойното Арабско море.
Залязващото слънце беше ниско над хоризонта и се отразяваше във вълничките на повърхността. Джак прецени, че остава може би около половин час дневна светлина.
Откъм сушата имаше стръмен скат от пясъчник, висок може би сто метра, който не позволяваше на това място да се слезе от пустинята до морето. Бяха излезли през бетонна структура, вградена в стръмния пясъчник.
Цареше мъртвешка тишина. Никакви птици. Никакво жужене на насекоми. Никаква шумотевица от човешка дейност.
Царството на Хадес, намиращо се някъде на западния бряг на Индия, явно беше много далече от света.
Джак бързо огледа широката пясъчна ивица.
Би била фантастична, ако по протежението й не бяха захвърлени да ръждясват множество гигантски товарни кораби и контейнеровози.
На вид бяха ужасни и призрачни. Ръждясали и оголени от всичко ценно, приличаха на изпосталели скелети на някога величествени презокеански чудовища.
Джак беше чел за подобни места. Това беше корабно гробище. Извадени от употреба товарни кораби се докарваха тук, за да бъдат свалени от тях – от случайни работници всички подлежащи на повторна употреба части.
Подобна работа е ужасно опасана – изпаренията от остатъчно гориво често задушават работниците, пожарите са нещо обикновено, арсеникът, използван за сваляне на боя и ръжда, трови работниците, понякога цели секции от корабите се срутват отгоре им и ги убиват.
Ръждясващите корпуси се простираха на север и юг от мястото, на което бяха излезли на брега.
Джак видя поне двайсет гигантски кораба, но явно имаше много повече. Най-близкият се издигаше над камиона им, висок колкото двайсет етажна сграда, но тъй като брегът продължаваше в дълга извивка, корабът изглеждаше, като че ли се смалява и краят му не се виждаше в маранята.
— Накъде сега? – попита Майка.
— На север – отговори Джак. – Ако това наистина е Индия, на юг няма да намерим нищо. Там има само океан. На север има възможности. Не са добри, но все пак са възможности – Пакистан, Афганистан, граници.
Вдясно от тях имаше асфалтиран път, който се изкачваше към пустинята над почти отвесния бряг.
— По този път ли да карам? – попита Скай Монстър.
Джак прехапа устна и се замисли.
— Не. Ако повикат подкрепления, вероятно ще дойдат по него. Дай на север, покрай морето.
— Ясно. – Скай Монстър подкара камиона по пясъка в северна посока…
… миг преди преследвачите, предвождани от спартана на Хидра, да се появят през разбитата врата и да открият огън с всичките си оръжия.
Куршумите зачаткаха по корпуса на разпадащия се кораб. Тайфунът се носеше до него, под огромните стоманени подпори, които го поддържаха изправен на сушата.
Майка, Астро, Томахавката и Алби грабнаха каквито оръжия намериха в камиона и отвърнаха на огъня на преследвачите.
— Много са! – извика Майка на Джак.
— Работя по въпроса! – извика Джак в отговор и вдигна гранатомета. Прицели се и стреля – но не по преследващите ги машини, а по подпорите, поддържащи кораба изправен.