— Анджи, исках да ти го спестя. Мислех за теб.
— Глупости! — Анджела стана. — Казах ти нещо, което не съм споделяла с никой друг, а ти само чакаше да го използваш срещу мен, нали? Що за човек си ти?
— Тълкуваш погрешно…
— Върви по дяволите! Не искам да те виждам повече!
31.
Ярдли вече нямаше кабинет, затова си отиде вкъщи. Седна на един шезлонг на балкона и започна нервно да проверява телефона си на всеки няколко минути. Сцената с Анджела непрекъснато се разиграваше в съзнанието ѝ. В гърлото ѝ заседна буца.
Получи информацията чак към единайсет. Болдуин и полицай Гарет бяха изпълнили съдебната заповед заедно с шестима помощник-шерифи от Шерифската служба на окръг Кларк. Те бяха намерили картините на Сарпонг и ролка бял бинт в гаража, както и няколко шишенца чист рицин. Болдуин беше накарал криминалистите да сравнят бинта с превръзките на Кати Фар и Анджела Ривър. Сега, заради рицина, в разследването се беше включила и Агенцията за национална сигурност — още бюрокрация, с която трябваше да се справя Ярдли. След единайсети септември отношенията между прокуратурата и Агенцията за национална сигурност бяха много деликатни. Много прокурори бяха напуснали заради изтезанията от страна на ЦРУ, АНС и други агенции, но по времето на Обама бяха постигнали все пак крехко примирие.
Болдуин ѝ изпрати съобщение, че Закари е арестуван и в момента е в участъка. Искаше да се срещнат.
Ярдли стана и бързо излезе.
Доктор Майкъл Закари беше задържан в ареста на полеви участък на Шерифската служба на окръг Кларк. Участъкът беше значително по-малък от участъците в самия Лас Вегас и го използваха предимно когато помощник-шерифите трябваше да затворят някого в изтрезвителното, но не искаха да пътуват дълго с него в една патрулна кола. Болдуин беше избрал съзнателно мястото и Ярдли се зарадва много. Малко и тихо, не толкова плашещо, място, където Болдуин би могъл да си побъбри със Закари като на обяд със стар приятел.
Място, за което Агенцията за национална сигурност нямаше да узнае почти два часа.
Полевият участък представляваше грозна сива тухлена сграда с широки стъпала, които водеха към стъклени двойни врати, украсени с емблемата на Шерифската служба и думите ПОЧТЕНОСТ, ВЯРНОСТ, СЪЧУВСТВИЕ, написани под нея.
Ярдли се легитимира на охраната, откъдето я насочиха към стая номер две.
Болдуин стоеше пред стаята за разпити с един детектив, когото Ярдли познаваше — Лукас Гарет, главният детектив, на когото беше възложен случаят с Палача. Той кимна на Ярдли и Болдуин се обърна към нея.
— Говори ли вече с него? — попита тя.
— Не — отвърна Болдуин и погледна към Закари през еднопосочното огледало. — Оставих го да се поизпоти малко. А ти говори ли с Анджела?
— Да. Меко казано, изобщо не остана доволна. Мисли, че съм се сприятелила с нея, само за да събера доказателства срещу Закари.
— А така ли беше?
Въпросът я изненада и ядоса. Ярдли скръсти ръце на гърдите си и се обърна към еднопосочното огледало. Закари седеше пред една сива маса. Изглеждаше нервен и неспокоен. Краката му потропваха в маниакален ритъм по линолеума на пода.
— Извинявай — рече Болдуин. — Знам, че не би го направила.
— Ще гледам оттук — отговори тя, без да обръща внимание на извинението му.
Болдуин и Гарет влязоха в стаята за разпит. Ярдли отстъпи няколко крачки назад и се облегна на стената, докато ги гледаше.
— Какво става, по дяволите? — попита Закари. — Веднага ми кажете какво става. Никой не ми казва нищо.
— Съжалявам — отвърна Болдуин. — Закари ли да те наричам? Или Майкъл?
Гарет започна да крачи напред-назад, а Болдуин седна. Сложи на масата кафявата папка, която беше донесъл, и извади няколко цветни снимки — на картините на Сарпонг.
— Познаваш ли ги?
— Да — отговори Закари. — Много добре знаете, че ги познавам. Вие ми обяснихте за тях, когато ми казахте за Анджи.
— Знаеш ли къде ги намерихме?
— Откъде да знам?
— Наистина ли? Не познаваш собствените си произведения, а?
— Собствените ми произведения? Какви ги говорите?
— Хубави репродукции. Любопитен съм дали си ги нарисувал ти.
Закари бързо започна да мести поглед от Болдуин към Гарет и обратно.
— Нямам представа за какво говорите. И защо съм арестуван? Какво става?
— Намерихме тези картини в гаража ти, Майкъл.
— Какво? — Той погледна снимките. — Вие луди ли сте? Нямам никакви картини в гаража си! Защо са ми? Знаете ли какво ще причини това на Анджи, ако ги види?