Ярдли се усмихна. Веднага разбра какво се опитва да направи Астър.
Умно момче, помисли си тя.
Джакс се изсмя.
— Господин съдия, това е нелепо. Няма как господин Астър да свидетелства за характера на господин Закари. Обвиняемият беше арестуван преди по-малко от два дни, затова, освен ако не са приятели от детството, господин Астър не знае нищо за характера на обвиняемия.
— Питър, тук ли е господин Астър?
— Да, господин съдия. В чакалнята за свидетели е и наистина има официална призовка, очевидно подписана от господин Закари.
— Добре. Нека влезе и да видим какво има да казва.
38.
Кейсън Болдуин нямаше правомощия над Шерифската служба на окръг Кларк. Въпреки че популярни филми и телевизионни сериали обичаха да показват как агентите на ФБР идват и изземват случая, истината беше друга. Случаите се поемаха от властите, в чиято юрисдикция попадаха, и всички външни правоприлагащи агенции, които искаха да се включат, трябваше да работят съвместно с тях или да заиграят грубо и да проведат собствено разследване. То обаче често се проваляше, когато се укриваха улики и нарушителите се измъкваха през тези дупки.
Детектив Кристън Рийс седеше в преградения си кабинет в отдел „Изчезнали лица“ на полицията на Лас Вегас, когато Болдуин влезе. Тя отмести поглед от компютъра си и се подсмихна.
— Не знаех, че Брад Пит е в града. Правиш проучвания за някоя роля ли? Защото ще ти осигуря лична обиколка на града, каквато не си виждал досега.
Болдуин се ухили и седна срещу нея. Погледна наградите ѝ за точна стрелба, окачени на стената, и забеляза още няколко нови.
— Това награда за мултисистемен гъвкав подход ли е?
— Разбира се. Аз съм първата жена, която я е печелила някога. Пистолет и пушка.
— Без майтап?
Рийс се облегна назад на стола.
— Морската пехота, миличък. И аз заслужавам нещо, след като за малко не пукнах в онази пустиня заради петрола на някое богато копеле. — Тя се вгледа безизразно в него и после устните ѝ бавно се разтеглиха в усмивка. Болдуин остана с впечатлението, че за разлика от повечето хора, които само така говорят, Рийс искрено се радва, че го вижда. — Забрави тези щуротии. Денят е хубав и пред мен седи красив мъж. Какво мога да направя за теб, агент Болдуин?
— На теб е възложен един случай, който разследвам самостоятелно.
— Самостоятелно?
Той кимна.
— Шефът ми се опитва да ми пробута случаи, свързани с финансови престъпления и не ми дава да припарвам до отдел „Поведенчески анализ и тежки престъпления“. Газ ще пикае, ако разбере, че през по-голямата част от деня търся улики по този случай.
— По кой случай?
— „Хармъни Фар“. Свързват я с разследването на Палача от Кримзън Лейк Роуд.
Рийс кимна.
— Чух за случая. Изчезнала е от къщичката си на едно дърво. Между другото, благодаря, че си се включил. Кой знае кога някой щеше да си вдигне задника и да намери телефона ѝ и другото нещо, по дяволите!
— Няма защо. Искам само да знам дали… се прави всичко необходимо.
— Искаш да кажеш, че искаш да провериш дали аз се издънвам по случая и дали ти можеш да се справиш по-добре?
Двамата се усмихнаха един на друг.
— Познаваме се твърде отдавна за тези тъпотии, Кейсън.
— Имам ти пълно доверие. Има може би петима души, за които мога да го кажа. Този случай обаче… влезе под кожата ми и не знам как да се отърва. Мисля, че ти можеш да си Шерлок Холмс, а аз пак ще седя на този стол и ще те питам какво става по случая.
— Аха — каза многозначително Рийс. — Значи си един от онези типове. Често го виждам у полицаи, които не са разследвали престъпления срещу деца. Един ден им възлагат случай за педофилска мрежа или група за трафик на хора. Те не съзнават, че в света съществува такова зло.
— Какво зло?
— Като онова, което търси най-невинните и ги убива за собствено удоволствие. Това са библейски гадости, Кейсън — Содом и Гомор. Някога разследвал ли си убийство на дете?
— Само веднъж. И аз мразя тези случаи.
Тя въздъхна.
— Искаш ли съвет? Кажи ми какво знаеш и забрави за това. Ти вече си направил достатъчно. Благодарение на теб знаем кога и откъде е била отвлечена Хармъни. Това е добро начало. Остави ме аз да се оправям нататък.
Болдуин кимна и избърса малко прах от бюрото ѝ.
— Но ти няма да се откажеш, нали?
Той поклати глава.
Рийс се усмихна.
— И аз така предположих. Добре, ще те държа в течение. Засега нямам нищо, но веднага щом изникне нещо ново, ще ти кажа.
Болдуин се втренчи в нея.