— Обещавам.
Той кимна.
— Ще ти бъда признателен. — Пое си дълбоко дъх и огледа преградените бюра, за да се увери, че няма никой наблизо. — Виждам Хармъни в сънищата си. Случи се само два пъти и за кратко, но ги помня. И на сутринта не ги забравям.
— Какво виждаш?
— Всъщност нищо. Никакво насилие. Само Хармъни, легнала по гръб. Изглежда замръзнала и гледа небето с… невиждащи очи. Очи на кукла. И после образът ѝ избледнява.
Рийс се наведе напред и опря лакти на бюрото.
— Кейсън, чуй ме. Случаите с деца не са като случаите с възрастни. Не е срамно да кажеш, че тази работа не е за теб и да я зарежеш. Особено когато гадният ти шеф се готви да ти изрита задника.
Болдуин се ухили.
— Той е голям гадняр. Знаеш ли, че го хванах да крещи на една от чистачките, защото беше сложила черна торбичка в кошчето му за боклук, а той предпочитал прозрачни? Не ѝ четеше конско и не я мъмреше, а ѝ крещеше със зачервено лице, така че всички в офиса да го чуят. След това го чух да казва на друг агент, че му харесва да прави такива неща, за да накара хората да го мислят за непредсказуем.
— Еха!
Болдуин кимна.
— Аз си тръгвам последен, затова всяка вечер вземам всичките му химикалки. Независимо дали има само една на бюрото му, или нов пакет в чекмеджето. Вземам ги всичките. Това го побърква.
Рийс се изкикоти.
— Внимавай, Жана д’Арк, не ти трябва да се бунтуваш толкова усилено.
Той вдигна рамене.
— Животът си струва заради дребните неща.
Двамата се спогледаха усмихнати и Болдуин осъзна, че тя наистина му е добра приятелка. Не беше човек, който само чака реда си, за да говори и да обсъжда публикациите си в социалните мрежи, а бе човек, който ще го подкрепи в нужда. И това го накара да осъзнае колко малко такива хора има в живота си.
Кейсън въздъхна дълбоко и стана.
— Признателен съм ти, че се тревожиш за мен, но трябва да намеря Хармъни, Кристън. Ако онзи тип ѝ направи онова, което мисля, че е планирал… Няма да мога да сложа значката си пак, ако не го спра.
Рийс го погледна сериозно и каза:
— Ще ти помогна с каквото мога.
Тя стана и го прегърна. Болдуин се отдръпна и тръгна, без да пророни нито дума повече.
39.
Дилън Астър влезе в съдебната зала, облечен с елегантен костюм със синя вратовръзка. Беше хубав, с момчешко, гладко избръснато лице.
— Господин Астър, радвам се да ви видя.
— Аз също, господин съдия.
— Доколкото разбрах, вие сте адвокатът на господин Закари. Така ли е?
— Да, господин съдия.
— И освен това се опитвате да свидетелствате в негова защита?
— Да, господин съдия. Бях призован в съда не в качеството си на адвокат, а като свидетел.
Джакс поклати глава.
— Това е нелепо! На заседанията на федералното голямо жури не се допускат адвокати, господин съдия. Това е установено от закона и съдебната практика. Обикновено не присъстват дори обвиняемите.
— Господин Джакс, какво ще кажете аз да реша кое е нелепо и кое не е в собствената си съдебна зала? — попита Маклейн и отново се обърна към Астър: — За какво смятате да свидетелствате?
— Не съм съвсем сигурен. Предполагам, че доктор Закари иска да говоря за характера му през времето, откакто го познавам.
— И откога го познавате?
— От вчера.
Джакс се изсмя подигравателно и ликуващо.
— Но мама винаги е казвала, че лесно се сприятелявам.
Съдебните заседатели се засмяха.
— На ваше място не бих обърнал внимание на думите му, господин съдия — подхвърли Джакс.
— Господин съдия, аз съвсем не се застъпвам като адвокат, като казвам това. Само подчертавам един факт — че доктор Закари има правото да призове когото поиска за свой свидетел. Отзовах се на призовката и ето ме тук да свидетелствам. Освен ако господин Джакс може да посочи закон, който забранява на свидетел на обвиняемия да даде показания пред голямото жури, аз не виждам какъв е проблемът.
Маклейн прегледа документа, който му беше дал приставът.
— Господин Джакс, призовката ми се вижда валидна. Можете ли да цитирате закон, според който на валиден свидетел от страна на обвиняемия се забранява да свидетелства пред голямото жури поради конфликт, създаден от това, че го представлява като адвокат в съда?
— В момента не се сещам, господин съдия, но духът на този номер явно е да се заобиколи забраната адвокат да присъства на заседанията.
— Е, аз не съм тук, за да съдя духове, а да отсъждам според закона, господин Джакс. Затова ако не ми посочите закон, административно правило или съдебна практика, според които може да забраните на този свидетел да даде показания, аз ще го допусна.