Джесика ѝ даде колата и седна до нея. Отвори своето кенче тихо, за да не чуе приставът в другия край на залата и да ги помоли да изпият навън напитките си. Ярдли отпи глътка, но Ривър само бавно въртеше кенчето в ръцете си.
— Колко време ще продължи?
— Не много — отговори Джесика. — Големите журита не решават вина или невинност, затова по подразбиране винаги се повдига обвинение. Вече би трябвало да приключват.
— Какво ще стане с Майкъл, след като му предявят обвинения?
— Ще бъде изпратен на съд и после адвокатът му ще получи доказателствата по случая. Може да се срещнеш с него и да получиш отговор на въпросите си, но е малко рисковано, тъй като ти също си една от жертвите. Може да поискаш да те представлява адвокат по време на процеса.
— Трябва ли да свидетелствам срещу него?
— Да. Вие не сте женени, затова ти нямаш право да откажеш. Само съпругата не може да бъде принудена да дава показания срещу съпруга си. Има начин да се измъкнеш, но трябва да покажеш, че ще преживееш изключително мъчително даването на показания. Но я ми кажи честно, ако можеш да се измъкнеш, ще го направиш ли?
Анджела вдигна очи и видя как водят Майкъл и отново го настаняват на мястото на обвиняемия.
— Как бих могла, Джес? Как бих могла да изляза там и да свидетелствам срещу човека, за когото мислех, че ще се омъжа един ден?
Ярдли хвана ръката ѝ.
— И аз не знаех дали да свидетелствам срещу Еди на процеса му. Имах повече време да се подготвя, отколкото ще имаш ти, но това дълго ме гложди.
— И какво направи?
— Помислих си за моето момиченце. Трябваше да реша какво искам да види тя. Исках ли да види, че съм лоялна към баща ѝ, въпреки че той е чудовище, и не искам да предавам семейството? Или исках да ѝ покажа, че правосъдието се прилага за всички? Избрах да свидетелствам. Това беше едно от най-болезнените неща, които съм правила, но ако не бях го сторила, знам, че сега щях да съжалявам.
Ривър поклати глава. В очите ѝ заблестяха сълзи. Тя стисна клепачи и си пое дълбоко дъх.
— Не мога да повярвам, че това се случва. Все си мисля, че ще се събудя, но не се събуждам.
— Анджи…
— Всички да станат — каза приставът. — Окръжният съд на окръг Невада, Съединените американски щати, възобновява заседанието си.
Съдия Маклейн зае мястото си. Джакс вече се беше настанил с другите двама прокурори, но Астър не беше допуснат в залата. Закари изглеждаше ужасен. Ярдли забеляза, че ръцете му треперят под масата.
— Съдебните заседатели взеха ли решение?
Председателят на голямото жури стана и отговори:
— Да, господин съдия.
— Какво решихте?
— По точки от едно до четиринайсет не намираме достатъчно доказателства за предявяване на обвинение. По точки от петнайсет до двайсет и две намираме основания за предявяване на обвинение. По точки двайсет и три и двайсет и четири не намираме достатъчно доказателства за предявяване на обвинение.
Ярдли не се съмняваше, че ако на местата за публиката имаше други хора освен нея и Ривър, всички щяха да останат стъписани и да започнат да шушукат. Точки от едно до четиринайсет бяха свързани с убийството, опита за убийство, отвличането и свързаните с тях обвинения. Съдебните заседатели не бяха привлекли под отговорност Закари по най-сериозните обвинения срещу него и го даваха на съд за няколко по-дребни провинения.
Джакс стана и каза:
— Господин съдия, решението е пряк резултат от манипулацията, която извърши господин Астър по време на процедурата. Искам да се свика друго жури, а на господин Астър да се забрани да свидетелства.
— Господин прокурор, когато ви попитах дали можете да цитирате закон, административно правило или съдебна практика, в които пише, че мога да забраня на господин Астър да свидетелства, вие ми казахте, че в момента не се сещате. По време на обсъждането имахте време да намерите някое, но предполагам, че не сте.
— Можем да намерим нещо сега, но това няма значение, господин съдия, защото той компрометира това жури. Бих искал да попитам съдебните заседатели защо не са намерили основание за обвинение по тези точки.
— Има причина обсъжданията на съдебните заседатели да се провеждат без нашето присъствие, господин Джакс, и наред с привилегията за поверителност между адвокат и клиент, тайната на процеса на обсъждане и размисъл е друга отличителна черта на нашата съдебна система. Няма да ви разреша да разпитате съдебните заседатели за мотивите за решенията им. А сега, приставе, бихте ли помолили председателя на журито да подпише решението и после да го дадете на секретаря ми да го заведе в деловодството? Благодаря. — Маклейн се обърна към Закари: — Господин Закари, ще дойдете пак при съдия Харди на дванайсети август за изслушване за мярката за неотклонение. Засега отказвам да ви освободя под гаранция, но ще отбележа, че господин Астър е официалният ви адвокат и той ще обсъди въпроса със съдия Харди.