— Благодаря.
— Добре. Следващият случай, моля.
Кайл Джакс говореше по телефона в коридора, несъмнено с Рой Лю. Журналистите и най-вече Джуд Чанс с неговата армия от връзки във всяка съдебна палата в страната бързо щяха да научат, че съдебните заседатели са отказали да подведат под отговорност обвиняемия за убийството и отвличането, и до един час новината щеше да бъде във всички новинарски сайтове.
Джакс затвори и каза на Ярдли:
— Мисля, че трябва да обжалваме.
— Какво да обжалваме?
— Това бяха глупости.
— Не може да обжалваш решение на голямо жури, което не е намерило основания за предявяване на официално обвинение, Кайл. Предупредих те, че ще да стане така.
— Тогава ще отхвърлим иска, ще прекратим делото и отново ще изправим Закари пред голямо жури.
— Не можеш, освен ако нямаш нови доказателства. Имаш углавни престъпления и може да искаш затвор. Придържай се към това засега.
— И какво? — изръмжа той. — Да оставя копелето да се измъкне безнаказано за убийство?
— Не ми повишавай тон.
Джакс поклати глава и измърмори:
— Пълни тъпотии.
Ярдли пристъпи една крачка по-близо до него и го накара да я погледне в очите.
— Не са тъпотии. Съдебните заседатели свършиха работата си. Ти и Рой сте виновни, не те. И между другото, все още не съм убедена, че има федерална юрисдикция. Астър ще отхвърли дори тези обвинения на това основание веднага щом се изправи пред някой съдия.
Астър зави зад ъгъла на коридора и Джакс го видя.
— Големи мръсотии направи в залата! Не мисли, че ще го забравя! И когато всичко приключи, може да те докладвам в Адвокатската колегия. И бъди сигурен, че ще говоря с всички в прокуратурата за това, по дяволите! Ще се погрижа да не ти дават хубави дела.
Астър се ухили и рече:
— Глътни един ксанакс, Били Хлапето. Толкова много напрежение не е полезно за здравето ти. — Той погледна Ярдли. — Ще те изпратя.
Щом стигнаха до асансьорите, далеч от Джакс, Джесика попита:
— Знаеш, че Окръжната прокуратура ще поеме делото, нали?
Астър повдигна рамене.
— На това разчитах. Но Окръжната прокуратура не е федерален съд. Може да се споразумеем.
— Към какво ще се стремиш?
— Зависи колко силен е обвинителният акт на прокуратурата, но ако е така солиден, както изглежда според „Сън“, ще кажа на Закари да признае непредумишлено убийство.
— Няма начин да присъдят непредумишлено убийство.
— Никога не се знае.
Ярдли почувства напрежение при мисълта, че Закари може да бъде осъден за непредумишлено убийство. Той можеше да излежи само пет години. Какво щеше да се случи с Анджи, когато го освободяха? Щеше ли да се опита да довърши започнатото?
Излязоха навън. Астър сложи слънчевите си очила и попита:
— Обяд?
— Не мога днес. Може ли да го отложим за някой друг път?
— Добре. И предложението ми беше сериозно. Ако искаш да дойдеш на другата страна, Лили и аз с радост ще те приемем.
— Ще си помисля.
Ярдли се загледа в него, докато той пресичаше улицата. Загложди я вълна на раздразнение, като си помисли как се бяха развили нещата днес. Тя беше казала на Лю и Джакс точно какво ще се случи, но те бяха отказали да я послушат. Ако имаше по-слаб адвокат, Закари щеше да бъде предаден на съд по всички обвинения, но Астър ги беше надхитрил. По всяка вероятност щеше да надхитри и прокурорите на съдебния процес. В такъв нашумял случай, с толкова голямо медийно внимание, победата на Астър щеше да промени живота му. Вече нямаше да му се налага да се бори за клиенти. Затова той щеше да вложи цялата си енергия в това дело, докато някой произволно определен прокурор изобщо нямаше да е толкова ангажиран и ентусиазиран. Понякога изходът на делото се решаваше от това кой иска повече победата.
Ярдли седеше на дивана в дома си и гледаше телевизия, когато се обади Болдуин.
— Вярно ли е? — попита той.
— Да.
— И сега какво ще правят?
— Ще го съди или щатската, или Районната прокуратура. Случаят е твърде тежък, за да бъде пренебрегнат. Вече е кошмар за прокуратурата, но ако могат да постигнат осъдителни присъди, след като федералните власти не могат, определено ще го смятат за бонус.