Анджела въздъхна тежко.
— Не знам дали му вярвам, Джес.
— Уликите сочат, че е виновен.
— Ти вярваш ли? Че той е убил Кати Фар, а после се е опитал да убие и мен?
— Аз гледам на делата като на вероятности. Каква е вероятността Майкъл да притежава картините на Сарпонг, умножена по вероятността да има същия бинт, използван на местопрестъплението, умножена от спринцовките, пълни с рицин, умножена по факта, че е имал романтична връзка с двете жертви, умножена по вероятността, че няма солидно алиби за нощите, в които са били извършени престъпленията?
Последва дълго мълчание.
— Ами онова момиче?
— Днес пак се обадих на полицайката от отдел „Изчезнали лица“. Тя каза, че не са открили нищо. Предполагат, че Майкъл я е отвлякъл и…
Анджела се обърна.
— И я е убил?
Джесика кимна.
— Освен това мисля, че Майкъл има съучастник — бащата на момичето, Тъкър Фар. Това е най-вероятното обяснение. Но ще е трудно да го докажем.
Анджела отново се обърна към пустинята.
— Ще го пуснат ли?
Джесика се поколеба. Нямаше да е честно да я лъже.
— Може би. Адвокатът му е един от най-добрите и е изключително мотивиран да спечели делото. Но доказателствата са солидни, затова ще трябва да обвини друг за убийството и твоето отвличане. Най-очевидният избор е Тъкър Фар. Той има присъда за отвличане и мотив да убие съпругата си и теб.
— Ще се получи ли?
— Може да се окаже достатъчно, за да посее съмнения у съдебните заседатели. Но дори да успее, съдебните заседатели няма да постигнат единодушно решение и ще има ново дело. След две такива дела прокуратурата ще предложи изключително леко споразумение, за да разкара бързо медиите. Затова, да, може да пуснат Майкъл.
Анджела наведе глава и тихо попита:
— Ами ако отново се опита да ме убие?
Джесика застана до нея.
— Няма да му позволя.
44.
Пресконференцията беше заприличала на същинска зоологическа градина. На нея присъстваха Рой Лю, главният прокурор на щата, шефът на полицията на Лас Вегас и окръжният шериф, застанали на подиума от двете страни на Нейтън Солс, докато той четеше предварително подготвено изявление пред микрофона. Кайл Джакс стоеше наблизо и пъчеше гърди за камерите.
Ярдли беше приела предложението на Солс. Анджела Ривър беше в опасност, а едно момиче беше изчезнало и изглежда, на никого не му пукаше за тях, освен на Ярдли и Болдуин. Солс я беше поканил до тях на подиума, но тя седна в ъгъла, извън обсега на камерите.
Беше ред за въпроси. Първият репортер, който вдигна ръка, беше Джуд Чанс.
— Имате ли информация за местонахождението на Хармъни Фар и ако не, склонни ли сте да сключите споразумение с доктор Закари в замяна за тази информация?
— Не мога да обсъждам текущи разговори с обвиняемия — отвърна Солс. — Трябва да говорите с адвоката му.
— Но от прокуратурата казаха, че според тях бащата на Хармъни също е толкова вероятен заподозрян за изчезването ѝ.
— Кой го каза?
— Знаете, че не мога да издам източника си, Нейтън. Но разчитам на онова, което казват подчинените ви.
— Виж, разбирам опасенията на хората и защо мислят, че господин Фар е заподозрян, но той е само това — заподозрян. Доказателствата, които имаме по случая, бяха намерени у господин Закари. Никой друг не е имал достъп до тях освен приятелката му, която е потърпевша. Ще излязат още подробности по време на предварителното изслушване, ако има такова, и въпросът ви защо господин Фар вече не е вероятен заподозрян ще получи отговор.
Ярдли не знаеше дали някой друг от присъстващите разпозна лъжата. Тъкър Фар беше вероятен заподозрян. Но Ярдли мислеше, че Закари и Фар са съучастници, и през идните седмици трябваше да свърже уликите за пред съдебните заседатели, докато не намери доказателства, за да повдигне обвинения и на Фар.
Солс се беше обърнал към друг репортер, когато Чанс добави:
— Все още ли издирвате активно Хармъни Фар, или предполагате, че вече е мъртва?
— Това е текущо разследване, по което работи отдел „Изчезнали лица“ на…
— Зарежи тези политически тъпотии, Нейтън. Живо ли е момичето, или не?
Лицето на Солс поруменя и той трябваше да се прокашля и да отпие глътка вода, за да не избухне в буря от ругатни срещу Чанс.
— Не знаем дали Хармъни Фар е жива. Господин Закари не е говорил с нас, откакто нае адвокат. Мисля, че всичко това е за…
— Чия е вината, че делото не се разглежда на федерално ниво? От голямото жури ме информираха, че обвинението не е било добре подготвено и се е опитало да придвижи случай, който не е проучило задълбочено. Изглежда, че когато имате серия убийства, първо трябва да поработите малко, нали? Да очакваме ли същото отношение към случая и от Районната прокуратура?