Солс стисна зъби и мускулите на челюстта му изпъкнаха.
Рой Лю пристъпи напред и се намеси:
— Може би аз мога да отговоря на въпроса. Понякога през пролуките се изплъзват разни неща поради недоразумения от страна на голямото жури. Това не е точна наука. Имаме работа с хора, а когато работиш с хора, често правиш и грешки.
— Казваш, че е грешка на съдебните заседатели, не ваша, че не се е стигнало до предявяване на обвинения за убийство и отвличане?
— Сега сме съсредоточили усилията си да тикнем този човек зад решетките до края на живота му, за да не нарани още някого. Приключихме с въпросите. Благодаря, че дойдохте.
Няколко репортери извикаха, че също имат въпроси, но групата вече напускаше подиума. Ярдли изчака, докато всички излязат, и се приближи до Джуд Чанс.
— Мисля, че няма да те покани на коледното парти на прокуратурата тази година.
Чанс се засмя.
— Мамка му, те не биха пресекли улицата, за да се изплюят върху мен, ако се подпаля. Забелязах, че ти не говориш много. Неофициално, наистина ли мислиш, че Закари е вашият човек?
— Да. Той е единият от извършителите.
— Хм. И предполагам, мислиш, че другият е Тъкър Фар? С удоволствие бих изслушал твоите теории, особено като имам предвид, че се майтапихме със стария Джони, защото и той мисли, че са двама. Дължа една бира на онзи задник.
— Всичко, което ще ти кажа, е неофициално. Адвокатът на Закари ще обвини Тъкър Фар за всичко, а последното, което ни трябва сега, е аз да направя изявление, че Фар има нещо общо.
— Е, въпреки това, казвай си молитвите и вземай витамини, защото мисля, че това дело ще ти разкаже играта.
45.
Джесика се чувстваше странно, че сутрин отива в Районната прокуратура на окръг Кларк. Сградата имаше модерен вид — стъкло и стомана, с палми отстрани. Ярдли мина през проверката на охраната.
Прокуратурата на третия етаж беше какофония от звуци. Звъняха телефони, хора говореха един през друг и се смееха и отнякъде се чуваше телевизор, включен на новини. Беше пълна противоположност на мрачната атмосфера в прокуратурата, където доскоро работеше.
— Здравейте — поздрави Ярдли служителката на рецепцията. — Аз съм Джесика Ярдли. Бри Джонсън ме очаква.
— Един момент.
Бри излезе минута по-късно. Двете се ръкуваха и Бри поведе Джесика през служебния вход, където нямаше детектор за метал. Целият етаж представляваше голямо отворено пространство с кабинети по целия периметър и заграждения в средата.
— И горният етаж е наш — каза Бри, докато вървяха. — Тук са предимно апелативните екипи и цивилните сътрудници. Няма да ги виждаш често. Кабинетът на Нейтън е горе. Той не идва тук. Ако ти трябва нещо, говори с Уенди — секретарката — или попитай мен. Твоят кабинет е ето там.
Бри посочи малък кабинет с големи прозорци, които гледаха към улицата. Бюрото беше с формата на буквата „Г“, масивно и с компютър. С изключение на стола и няколко лавици над бюрото, в стаята нямаше нищо друго. Ярдли забеляза дупки в стените, където предишният обитател е закачал разни неща.
— Ще накарам да ти донесат всички материали по делото и да включат паролите за нашия сървър. Познаваш ли адвоката? Дилън Астър?
— Да.
— Умен е. Внимавай. Притежава онзи симпатичен чар, който те обезоръжава, но съм го виждала да прави на нищо прокурори, когато свалят гарда.
— Ще внимавам.
Бри се усмихна, но Джесика видя, че е насила.
— Радвам се, че дойде. Трябват ни повече жени тук.
Бри излезе. Джесика сложи чантата си на бюрото и седна. Извади единствените вещи, които беше донесла — лаптопа и снимка на Тара — и ги сложи до компютъра.
После стана и отиде до прозорците. Загледа се в уличното движение долу и изведнъж се сети, че като прокурор от Районната прокуратура на окръг Кларк вече няма достъп до федерални агенции като ФБР. Ако искаше да събере доказателства, трябваше да използва Шерифската служба или полицията на Лас Вегас, или местни следователи, но познаваше само малцина. Беше ѝ отнело години, докато научи кои федерални агенти работят усилено и са способни и кои претупват нещата. На кои може да се има доверие и на кои не. Ярдли нямаше време да научи всичко това за местните правоприлагащи органи и се притесни, че няма да знае с кого работи.
Донесоха ѝ материалите и тя отново седна и започна да чете.
Папките съдържаха донякъде полезна информация, особено допълнителният разказ на полицай Гарет, който не беше включен във федералните материали по делото, но нямаше почти нищо ново. Имаше бележка, че полицията пак е претърсила дома на Закари и Ривър, но не е открила нищо друго, свързано със случая. Джесика се надяваше, че Анджела не си е била у дома, за да види как ченгетата обръщат наопаки къщата.