— Мислиш, че са се споразумели да убият един заради друг? Това е доста пресилено, Джес. Никой съдебен заседател няма да го повярва. И защо ще ги полага в тези пози и ще прави всичките онези щуротии? Защо просто не ги застреля посред нощ и не остави труповете им на улицата?
Джесика се качи в асансьора.
— Не съм съгласна, Дилън. Измисли нещо друго и аз ще те изслушам, но засега продължаваме така.
Тя се вгледа в отражението си в хрома, докато вратите на асансьора се затваряха. Вероятността да греши и Закари да няма нищо общо с тези престъпления ѝ тежеше и я смазваше. Понякога, когато съдеше някого, който би могъл да е невинен, Ярдли се разболяваше физически. Сякаш имунната ѝ система отслабваше заедно с решимостта ѝ. Сега обаче не изпитваше такова нещо. Чувстваше се права, за да продължи, въпреки че свитият ѝ стомах ѝ казваше да се разрови по-надълбоко.
Телефонът ѝ изжужа, напомняйки ѝ, че има гласова поща. Анджела се обаждаше. Джесика изслуша съобщението и я заля вълна от адреналин.
Асансьорът спря и тя хукна към колата си.
46.
Джесика спря пред дома на Анджела Ривър. Изскочи от колата и хукна към вратата. Беше отключена.
В къщата беше тихо и спокойно. Климатикът не беше включен и въздухът беше застоял. През големите прозорци струеше слънчева светлина.
— Анджи?
— В спалнята съм — отговори слаб глас.
Джесика се втурна към нея.
Анджела лежеше на огромното легло. Върху пухените завивки бяха разпръснати няколко шишенца от лекарство с кехлибарен цвят, а на нощното шкафче имаше празна бутилка от червено вино. Джесика прочете етикетите на лекарствата. Срещу тревожност, успокоително и антидепресант. Единственото, което я разтревожи, беше успокоителното.
— Смеси ли ги с алкохол?
Очите на Анджела бяха зачервени и подпухнали. На нощното шкафче бяха натрупани използвани хартиени кърпички.
— Взех само няколко.
— Колко?
— Само няколко.
— Ставай! Ставай! Отиваме в спешното!
Анджела нежно хвана китката ѝ.
— Не. Наистина бяха само няколко. Мога да вземам по шест на ден, а аз глътнах по-малко. Повечето вино изпих снощи.
Джесика се вгледа в нея за кратко и седна.
— В съобщението си казваш, че не знаеш още колко ще издържиш. Помислих си, че ще направиш нещо глупаво, Анджи!
— Хрумна ми, но после те повиках. Може би съм страхливка, не знам. Извинявай, че те разтревожих.
— Не се извинявай.
Анджела затвори очи и поклати глава.
— Животът изглежда една буря от гадости, която непрекъснато те връхлита. Никога не спира.
Джесика я хвана за ръката и двете дълго седяха мълчаливи.
— Е, докато Майкъл е в затвора, поне ще мога да запазя всички стари плочи, които имаме. Предполагам, че няма да му трябва „Хол и Оутс Лайф“.
Джесика се усмихна.
— Не, няма.
Анджела подсмръкна, взе нова хартиена кърпичка, седна в леглото и приглади косата си назад.
— Обзалагам се, че изглеждам ужасно.
— Не исках да го казвам, но когато видях косата ти, се сетих за Животното от „Мъпет Шоу“.
Анджела се засмя. Стана и се погледна в огледалото над тоалетката.
— Мислиш ли, че трябва да започна да свиря на барабани?
— Никога не е късно да смениш професията си.
Анджела се обърна с лице към Джесика и въздъхна дълбоко.
— Благодаря, че дойде. Аз… нямам други приятели.
Джесика вдигна едното празно шишенце от лекарство и го сложи на нощното шкафче.
— Аз също.
Пет дни по-късно се състоя предварителното изслушване. Много адвокати смятаха предварителните изслушвания за минипроцеси, с представени доказателства и дадени показания, но по-често прокурорите представяха писмени показания, които отнемаха възможността на защитата да подлага свидетелите на кръстосан разпит, преди да започне самият процес.
Ярдли беше донесла писмени показания на Болдуин, детектив Гарет, помощник съдебния лекар, Анджела Ривър, един криминалист-токсиколог от Центъра за превенция и контрол на заболяванията, един следовател от Агенцията за национална сигурност по въпроса с рицина, на съседа, който се беше обадил пръв по случая с Ривър, и на агента на недвижими имоти, открил трупа на Кати Фар. Беше включила и показанията на няколко души, свързани косвено, в случай че съдията имаше специфични въпроси, които не се засягаха в писмените показания.
Ярдли седеше на масата на обвинението, когато влезе съдията. В съдебната зала все още миришеше на лимон от дезинфектанта, с който бяха почистили предишната вечер.