Ярдли се вгледа в празната си чаша за няколко секунди.
— Не съм сигурна дали още мога да го правя.
Друга вечер двете говориха по телефона един час за неща, различни от процеса, и дори се смяха какви идиотски неща са правили като млади, за да привлекат вниманието на някое момче. След това настъпи дълго мълчание и накрая Анджела каза:
— Страхувам се, Джес.
— Знам.
— От една страна, искам да правя планове, в случай че освободят Майкъл — да заминем някъде далеч оттук. От друга страна обаче, все още съм убедена, че не го е направил той. — Ривър направи пауза. — Утре ще го видя.
— Не съм убедена, че идеята е добра.
— Не ми пука. Искам да го видя. Майкъл ми липсва.
Джесика не се опита да спори с нея. Запита се дали Анджела ще я намрази, ако Майкъл бъде осъден. Дали си представя бъдещето си с него и ще мисли ли, че Джесика ѝ го е отнела. Нямаше значение. Анджела поне щеше да е жива, за да я мрази.
В деня на процеса Ярдли си облече черен костюм и се огледа в огледалото. Под очите ѝ се бяха появили тъмни сенки и беше бледа. Кафето потискаше апетита ѝ и тя ядеше съвсем малко, затова беше отслабнала много.
Ярдли отиде в съда рано. Пуснаха я през детекторите за метал, без да я претърсват. Дилън Астър и Лили Ричи вече бяха на масата на защитата. Дилън беше заменил костюмите с обикновен панталон и спортно сако, за да внуши на съдебните заседатели, че е аутсайдер, в по-неизгодна позиция, и едва ли ще спечели делото. Джесика зае мястото си на масата на обвинението и изпрати съобщение на полицай Гарет, за да се увери, че той ще дойде в съдебната зала. В единия край на масата беше оставен списък със свидетелите и Ярдли го прегледа набързо.
— Всички да станат — каза съдебният пристав. — Заседава Осмият районен съд. Председател е почитаемият Харви Уестън.
— Моля, седнете — каза Уестън и се настани на мястото си. — Готови ли са двете страни?
— Да, господин съдия — отвърна Астър.
— Да, господин съдия — каза и Ярдли.
— Тогава доведете обвиняемия и потенциалните съдебни заседатели, от които да изберем заседаващите по това дело.
Закари беше с нов черен костюм и със златен часовник. Той седна между Ричи и Астър. После друг пристав доведе потенциалните съдебни заседатели. Трийсет мъже и жени от окръг Кларк. Те бяха попълнили въпросници по пощата и Ярдли взе своето копие от една от подредените купчини, както и лист с бележки, които си беше записала.
Въпросникът беше общ: За какви списания сте абонирани? Гласувате ли? Осъждани ли сте за престъпление? Били ли сте съдебен заседател?
Въпросите бяха общо четиресет и Ярдли не мислеше, че някой от тях е страхотно уместен. Малцина от хората, извършили тежки престъпления, с психически разстройства, които влияеха върху мисловните способности, с предубеденост срещу полицията или хора от различни раси или религии, биха били безпристрастни поради неудобството, което чувстваха. Вместо да се съсредоточава върху отговорите, Ярдли обичаше да се фокусира върху езика на тялото им, когато им задаваха въпроси.
След поименна проверка, за да се увери, че всички повикани потенциални заседатели са се явили, Уестън ги инструктира, че въпросът е сериозен и включва различни обвинения, вариращи от нападение до убийство, и даде думата на Ярдли за процедурата по избор на съдебни заседатели.
Ярдли зададе обичайните въпроси дали някой от потенциалните съдебни заседатели е имал сблъсък с наказателната система, дали членовете на семейството им са имали такъв сблъсък и най-накрая — приятелите. След това премина към евентуална предубеденост, психически и физически заболявания, които може да попречат на мисловните способности, и после към общи въпроси, предназначени да накарат заседателите да се почувстват малко неудобно, за да види как ще реагират. Тя следеше преди всичко за проява на нервност, отместване на поглед от нея, неспокойно размърдване на местата им и скръстване на ръце на гърдите. Признаци на ненадеждност или враждебност.
Ярдли приключи и дойде ред на защитата. Лили Ричи стана и започна да разпитва потенциалните заседатели. Тя не можеше да покрие същите области, за които беше задавала въпроси Ярдли, и затова се впусна в леки шеги с групата, обсъждайки различни аспекти на делото. Това беше умен ход да избегне възражения и Ричи лека-полека им подаде информация за теорията на защитата по случая.
Можете ли да осъдите някого, ако мислите, че друг е извършил престъплението, но няма достатъчно доказателства в подкрепа на вашето убеждение? Бихте ли обявили някого за виновен, ако мислите, че е невинен, но други съдебни заседатели не смятат така? Как бихте се почувствали, ако разберете, че истинският извършител на престъплението ще се измъкне безнаказано?