Ярдли не възрази, въпреки че Ричи прекрачи границата няколко пъти. Не искаше все още да си създава войнствено впечатление пред съдебните заседатели.
Тя се изненада колко бързо премина процедурата по избор на съдебни заседатели, предвид че процесът беше за убийство. Астър поиска да върнат в залата и да разпитат само трима заседатели, а Ярдли — само един. Зададоха им въпроси предимно за предубедеността им заради нещо в тяхното минало. Когато приключиха, седнаха в стаята на съдията и прегледаха списъка.
— Ще помоля да задраскате съдебен заседател номер четири. Не изглежда способен да взема справедливо и безпристрастно решение — каза Астър.
— Отхвърля се — отговори съдия Уестън и написа забележка в списъка с номерата и имената на съдебните заседатели.
— Господин съдия, баща ѝ е бил ченге.
— И какво от това? Тя не е ченге. Отхвърля се.
— Глупости! Не може да включим дъщерята на ченге за съдебен заседател.
— Може да включим за съдебен заседател когото аз кажа, господин Астър. И на ваше място бих внимавал с тона.
Астър поклати глава и рече:
— Добре. Ще използвам правото си на отхвърляне без възражения и ще я задраскам. Тогава ще поискам съдебен заседател номер дванайсет да бъде зачеркнат по същата причина.
— Отхвърля се.
— Баща му е умрял, блъснат от пиян шофьор, който е бил оправдан, господин съдия. Той е озлобен. Няма да е обективен.
— Отхвърля се. Следващият.
Астър замълча за секунда и двамата се втренчиха един в друг.
— Номер шестнайсет трябва да бъде задраскан за предубеденост.
— Отхвърля се.
— Шегувате се.
— Имам ли вид, че се шегувам?
— Той е надзирател в затвор. Такива хора искат да обесят всеки, обвинен и в най-дребното престъпление.
— Когато го попитахте, той каза, че ще е обективен.
— Естествено, че така ще каже. Какво друго да каже? Не, аз съм емоционален чекиджия и не мога да се контролирам.
— Предложението ви се отхвърля. Следващият.
— Това са пълни глупости! — повиши тон Астър.
Ричи сложи ръка на рамото му и каза:
— Дилън…
— Какво правиш, по дяволите, Харви? — извика той. — Пак ли си пиян?
— Хей! Да не си посмял да ми крещиш! Няма да търпя това! — изрева Уестън. — Това е моята съдебна зала и мога да правя каквото преценя за необходимо, за да…
— Сега ти крещиш — прекъсна го Астър.
— Аз съм съдия, по дяволите! Причината да ставаме съдии е, за да крещим на хората. А сега, постарай се тонът ти да не е такъв през следващите пет дни, иначе ще имаш сериозни неприятности.
— Всичко е наред, господин съдия — намеси се Ричи. — Нека продължим нататък.
Ярдли предложи да бъдат задраскани двама души и съдията отказа, но тя не възрази. Уестън изглеждаше в особено лошо настроение. Вероятно искаше да приключи колкото може по-бързо този процес. Може би си мислеше, че избира такива съдебни заседатели, които ще постигнат решение бързо, вместо да се бавят дни наред в размисъл.
Късно следобед, след спорове и компромиси, те избраха дванайсет съдебни заседатели и двама заместници. Уестън обяви, че са приключили за деня и на сутринта ще започнат с встъпителните пледоарии.
52.
Ярдли не можа да хапне нищо на закуска. Седеше в едно кафене срещу съдебната палата и препрочиташе докладите на детектив Гарет. Той щеше да е първият свидетел след встъпителните пледоарии. Тя получи съобщение от Тара — Желая ти успех! Това я накара да се усмихне, но и да изпита тъга. През следващите пет дни Джесика нямаше да вижда често дъщеря си. И по-лошо, нямаше да може да я контролира.
Тя отиде в съда рано и седна на масата на обвинението. Съдебният пристав постави големия портрет на Кати Фар, който Ярдли беше поискала да сложат на триножник близо до съдебните заседатели. Кати с Хармъни и Тъкър в аквапарк. Това беше единствената снимка, която можа да намери, на която и тримата бяха усмихнати.
Съдебните заседатели, прокурорът и адвокатите се настаниха и в залата влезе съдия Уестън. Той се прокашля и обясни на съдебните заседатели, че всичко, което кажат обвинението и защитата по време на процеса, не е доказателство, а само техните мнения, и че могат да придадат на свидетелските показания каквато тежест сметнат за уместна.
— Госпожо Ярдли, имате думата.
Ярдли стана. Умората я обземаше на талази и тя се чувстваше мудна, но се надяваше адреналинът от процеса да я зареди с енергия.