Портър кимна и влезе в малката стая.
Баумхард беше нисък и як мъж на четирийсет и пет години с прошарена коса и козя брадичка. Седеше на ръба на масата и преглеждаше досие. Портър протегна ръка.
— Детектив, благодаря, че ми позволихте достъп.
Баумхард стисна ръката му.
— Не мога да си представя какво преживявате. Това е най-малкото, което мога да направя. — Той погледна Уотсън. — А вие сте?
— Пол Уотсън. Аз съм от отдела по криминалистика в Главното управление. Помагам на детектив Портър по друг случай.
— Убиецът "Четирите маймуни"? — Баумхард подсвирна. — Страшна гадост. От колко години го преследвате? Пет? Шест? А той се хвърля пред градски автобус. Спести на данъкоплатците сума пари. Надявам се, че шофьорът е дал на заден ход и после го е прегазил отново.
— Загинал е на място — каза Уотсън. — Шофьорът не е можел да направи нищо повече.
— Е, да — отговори Баумхард и го погледна странно.
Портър кимна към папката в ръката му.
— С какво разполагате?
Баумхард им направи знак да се приближат до масата, сложи там папката и я разгърна.
— Името му е Харнъл Камбъл. Снощи в десет и петнайсет влиза в денонощен магазин на една пряка оттук, насочва пистолет трийсет и осми калибър към лицето на касиера и иска съдържанието на касата и сейфа. Старата банална история, само че изборът му на магазин е бил скапан. Половината полицаи от участъка ходят в този магазин преди и след дежурство. Там направо гъмжи от ченгета. Един полицай, който не бил на смяна, стоял до хладилника с бирата. Извадил кутия "Корс Лайт" от пакета с шест, който смятал да купи, разклатил я хубаво и после я хвърлил към вратата. Крадецът се обърнал по посока на трясъка и се загледал в експлодиращата кутия бира, а полицаят се промъкнал зад него и опрял пистолет в главата му. Първият арест с бира, за който съм чувал.
— Не знам дали "Корс Лайт" може да се смята за бира.
— Да, жена ми я нарича тренировъчна бира — каза Баумхард. — Но явно има употреба като тактическо оръжие. Все едно, анализирахме патрон от трийсет и осем милиметровия пистолет, тъй като знаете, че това е стандартна процедура по протокол, и получихме съвпадение с…
— Куршума, който е убил съпругата ми — рече Портър.
Баумхард кимна.
— Учих заедно с вашия капитан Долтън в Полицейската академия, затова му се обадих веднага и му разказах какво става.
— Признателен съм ви за възможността да присъствам на очната ставка. Благодаря.
Телефонът на стената иззвъня. Баумхард вдигна слушалката и я доближи до ухото си.
— Баумхард. Добре, доведи го.
Минута по-късно вратата на стаята за наблюдение се отвори и вътре влезе Тарек. Лицето му се напрегна, когато видя Портър. Той протегна ръка.
— Много съжалявам, Сами. Ако бях помислил, че хлапакът наистина ще стреля, щях… Знам ли. Щях да направя нещо. Но крадците никога не стрелят. Обикновено само влизат и излизат. Боже… много съжалявам…
Тук, изглежда, всички се чувстваха виновни.
Портър се ръкува с него и стисна рамото му.
— Не те обвинявам, Тарек. Казаха ми какво си направил и как си се опитал да й помогнеш. Благодаря. Намирам утеха във факта, че последното лице, което тя е видяла, е било на приятел. Не е умряла сама.
Тарек кимна и избърса очи с опакото на ръкава си.
Баумхард се приближи до него, представи се и обясни какво ще се случи.
— Ще ви покажем шестима души. Те ще се наредят там и всеки ще държи номер. — Той погледна папката с материалите по разследването на масата. — Според вашите показания човекът, който ви е обрал, е казал: "Всички пари в торбата. Веднага." Ще помоля всеки от тях да пристъпи напред и да повтори тези думи. Искам много внимателно да огледате всеки. Не забравяйте, че крадецът може да не е в редицата, затова не се чувствайте длъжен да посочите някого. Трябва да бъдете сто процента сигурен, че това е извършителят. Ако имате съмнения и ако никой от тях не прилича на него, няма проблем, само ми кажете. Разбрахте ли?
Тарек кимна.
— Те не могат да ни видят, така че не се тревожете и за това. Не се тревожете за нищо, освен да откриете крадеца — даде указания Баумхард.
— Добре — отвърна Тарек.
Баумхард натисна бутона на вътрешния телефон на стената.
— Доведете ги.
Портър застана в дъното на стаята. Ръцете му бяха студени и лепкави. Той ги избърса в панталона си. Чувстваше, че сърцето му пулсира отстрани във врата му и чуваше пулса зад ушите си. Уотсън, който стоеше до него, се втренчи в бялата стая за очни ставки, когато вратата се отвори и двама униформени полицаи въведоха шестима мъже.