— Да вървим — каза Портър на Уотсън. — Апартаментът ми е по пътя към магазина на чичо ти. Ще се отбия да се преоблека.
55
— Трябва да се обадим на Портър — каза Наш.
Бяха пристигнали пред жилищната сграда на Китнър — невзрачна ниска триетажна тухлена постройка с петнайсет апартамента. Еспиноза и екипът му вече бяха на позиция и се готвеха да влязат. Клеър и Наш облякоха бронежилетки и последваха екипа. Влязоха през главния вход и се качиха по стълбите. Апартаментът на Китнър беше на втория етаж, последната врата вдясно.
Клеър провери пълнителя на своя глок и застана до Наш, опряла гръб на стената в коридора.
— Мисля, че не трябва да го безпокоим в момента.
— Той ще иска да знае какво става — рече Наш.
— Трябва да му дадем малко пространство.
— Пригответе се да нахлуем на пет — изрева гласът на Еспиноза в слушалката в ухото на Клеър.
— Готови сме — отвърна тя.
Наш надникна в коридора и видя, че Броган и Томас удариха вратата с тарана. Разхвърчаха се трески и вратата се отвори и се блъсна в другата страна на стената.
— Влизайте! Бързо! — извика Еспиноза и се втурна вътре.
— Хайде — каза Клеър и хукна по коридора, насочила към пода оръжието си. Стигна до вратата и в слушалката в ухото й се разнесоха гласове:
— Броган, чисто.
— Томас, чисто.
— Тибидо, в спалнята няма никого.
— Еспиноза, чисто навсякъде. Донякъде.
Наш влезе в апартамента. Клеър го последва.
— Мамка му.
Не се виждаше дали в дневната има мебели. Навсякъде бяха натрупани вестници, десетки купчини. Някои бяха пожълтели и избелели от годините, а други бяха гладки и нови. Вестниците бяха допълнени с купчини книги с твърди и меки корици.
— Подредени са според жанра. Тази купчина са уестърни, после има романтика, а след това — научна фантастика. Тези, изглежда, са романи на ужасите. Как е възможно някой да живее така?
— Прилича на онова шоу, "Вехтошари" — каза Клеър.
— Хората започват да събират дребни неща от тук и от там и с течение на времето това се превръща в мания. Сигурно твоята колекция от порнографски списания изглежда така. — Тя наклони глава настрана. — Чуваш ли котка?
— Надушвам котка — отговори Броган.
— Идва от там — каза Тибидо. — Кофата с боклук не е изхвърляна от няколко дни.
— Как е намерила кофата за боклук? — зачуди се Наш.
Еспиноза излезе от банята.
— Бъркотията е само в дневната. Останалата част от апартамента е чиста.
Тибидо се появи от спалнята. Държеше голяма руска синя котка, която мяукаше в ръцете му и ближеше черната му кевларена жилетка.
— Горката. Сигурно е много гладна.
Наш отстъпи назад от него.
— Дръж котката далеч от мен. Алергичен съм.
Клеър ровеше в купчина вестници и вдигна брой на "Трибюн".
— Този е отпреди шест години.
— Съдейки по броя на купчините, може да са от цяло десетилетие — отвърна Еспиноза. — Какво търсим?
— Нещо, което може да ни подскаже къде да намерим Емъри — отговори Наш.
Телефонът на Клеър иззвъня.
— Клоз е — каза тя, отговори на обаждането и включи телефона на високоговорител.
— Странно — рече Клоз, без да я поздрави.
— Кое е странно?
— Изтеглих банковите извлечения на Китнър… Портър, преди да ми се скараш, — имам съдебна заповед.
— Портър не е тук в момента.
— Къде е?
Клеър завъртя очи.
— Зает е. Какво откри?
— Открих паричен превод на стойност двеста и петдесет хиляди долара, пристигнал в банковата му сметка преди пет дни. Това обаче не е най-странното, а че Китнър е получил още един четвърт милион вчера следобед, след като вече е бил мъртъв — каза Клоз.
— Разбра ли откъде са дошли парите?
— Номерирана сметка на Каймановите острови. Опитвам се да открия име, но служителите там не са много отзивчиви. Имам приятел в Бюрото, който може би ще успее да ги сплаши. Ще му се обадя веднага щом приключа разговора с теб.
Наш сръга с лакът Клеър.
— Мислиш ли, че парите са от Талбът?
— За какво?
— Не знам, може би подкуп?
Клеър отново заговори по телефона.
— Клоз, Талбът има ли сметки на Каймановите острови?
— Той има сметки навсякъде. Парите са дошли от банка "Роял" и успях да намеря получени и изпратени парични преводи за няколко от фирмите на Талбът към този филиал, но номерата на сметките не съвпадат. Това обаче не означава, че трябва да го изключим. — Клоз замълча за момент. От другата страна на линията се чуваше само тракане по клавиатура. — Ха.