— Какво?
— Намерих още един превод. Петдесет хиляди са постъпили в сметката на Китнър точно един месец преди депозирането на първите двеста и петдесет хиляди преди пет дни. Ако е плащане за нещо, започнало е преди един месец.
— Какво можеш да ни кажеш за Китнър? — попита Клеър.
— Петдесет и шест годишен. Допреди месец е работил в куриерската фирма "Ю Пи Ес" и после си е взел дълъг отпуск. Поисках служебното му досие, но се предполага, че отпускът е свързан с поставянето на диагнозата за раково заболяване.
— Имал ли е мобилен телефон? Можем ли да го проследим?
— Не. Не открих мобилен телефон, регистриран на неговото име и от "Ю Пи Ес" не са му дали служебен. Ако изобщо е имал мобилен телефон, бил е с предплатена карта. В апартамента му има стационарен телефон. В момента преглеждам обажданията.
— Ами някакви роднини? Приятели, познати?
Пак се чу тракане на клавиатура.
— Имал е по-малка сестра, но е загинала в автомобилна катастрофа преди пет години. Амелия Китнър, по мъж Мейдърс.
Наш се оживи.
— Мейдърс?
— Да, защо?
— Емъри има гадже на име Тайлър Мейдърс. Той учи в гимназия "Уотни Вейл".
— Чакайте малко. Опитвам се да изтегля досието му — каза Клоз.
Клеър отвори широко очи от изумление.
— Емъри се среща с племенника на У4М?
— Бинго — обади се отново Клоз. — Това е той. Шестнайсетгодишен. Живее с баща си в центъра на града.
— Детективи?
Клеър и Наш се обърнаха и видяха, че Еспиноза стои на вратата на спалнята и държи мобилен телефон.
— На Емъри е.
— Клоз? Ще ти се обадя след малко — каза Клеър и прекъсна разговора. — Дай да го видя.
Еспиноза й даде телефона. Тя го взе с нахлузени на ръцете ръкавици и почука с пръст по екранчето. Не се случи нищо.
— Как разбра, че е нейният?
— Извадих батерията и проверих серийния номер. Оказа се, че тя е вписана като потребител от "Предприемаческа дейност Талбът". Телефонът е бил изключен снощи преди последния разговор в осемнайсет и четирийсет и три — обясни Еспиноза.
Клеър пусна телефона в прозрачен найлонов плик за веществени доказателства и се обърна към Наш:
— Трябва да привикаме племенника. Той може да знае къде е Емъри.
56
Следващото утро беше истински хубав летен ден и затова реших да се разходя, вместо да го прекарам затворен в пространството на къщата. Не обикалях дълго, най-много един час. Проверих котката, хвърлих няколко камъчета в езерото, уверих се, че господин Картър е погребан завинаги под водата и се върнах.
Зеленият плимут отново беше тук.
Беше спрял на улицата пред дома на семейство Картър и вътре нямаше никого. Приближих се. Двигателят още беше топъл и потракваше и във въздуха се носеше миризма на изгорели газове. Нямаше следа от мъжа от вчера.
Пристъпих още по-близо, като внимавах да остана скрит зад гъстите храсти и дърветата в гората.
Ключовете проблесваха на слънчевата светлина, оставени на стартера.
Човекът явно беше доверчив.
Щом ключовете бяха на стартера, тогава беше логично, че колата е отключена.
Подадох глава вътре за няколко секунди и погледнах към къщата на семейство Картър.
Предната врата беше затворена, но нещо не беше наред. В къщата имаше някого.
Сигурно мъжът беше вътре. Кой друг можеше да е?
Колата от страната на шофьора беше обърната към къщата им, а дясната страна гледаше към улицата.
Поех си дълбоко дъх, престраших се, изскочих от скривалището си, хукнах и спрях на чакъла до дясната страна на автомобила. Оттам виждах ясно през стъклата на плимута къщата на семейство Картър. Това обаче означаваше, че ако някой излезе от там, също ще ме види. Нямах голям избор, затова трябваше да действам бързо.
Повдигнах дръжката и изключително внимателно дръпнах вратата на колата към себе си. Вратата изскърца пронизително. Отначало помислих, че мъжът ще чуе шума, затова я оставих отворена, хвърлих се на земята и надникнах към къщата изпод колата. Когато измина една минута и той не се появи, станах и се наведох вътре.
Плимутът дъстър имаше черна кожена седалка и дълъг лост за скоростите, стърчащ от пода, с черна топка с цифрата осем най-отгоре, вероятно най-готиният лост за скорости, който бях виждал през всичките си години на тази планета, и тогава и там се зарекох, че ще си купя такъв плимут веднага щом дойде моментът да взема първия си автомобил. Покупката все още беше далеч във времето на този етап, но правилното планиране е задължително за всичко, от покупки на коли до проникване с взлом.