Нямах време обаче да планирам добре това проникване с взлом и когато протегнах ръка към жабката, безмълвно се замолих на боговете в небето да е отключена. Ако не беше, нямаше да мога да я отворя без шперцовете си. Бях ги оставил в най-горното чекмедже на нощното си шкафче, под последния брой на "Спайдърмен".
Жабката изщрака и се отвори.
Надявах се да намеря регистрационен талон или някакъв документ, който да ми помогне да идентифицирам непознатия, но веднага разбрах, че няма да извадя такъв късмет. В жабката нямаше документи, но имаше голям револвер. Не бях запознат с оръжията и бих излъгал, ако кажа, че при нормални обстоятелства бих познал някое от пръв поглед. Познах обаче този револвер, защото преди няколко месеца бях гледал филмов маратон с Мръсният Хари и това беше любимото оръжие на героя на Клинт Истуд.
"Магнум.44", най-мощният револвер в света, който може да отнесе главата ти, особено ако си нещастник без късмет.
Аз не бях нещастник без късмет. Аз бях умен нещастник. Взех револвера, извадих барабана, наклоних го и изсипах патроните в шепата си. Пуснах ги в джоба си, върнах барабана и сложих револвера в жабката точно както го бях намерил.
Когато господин Непознат решеше да извади револвера си (събитие, което бях сигурен, че ще се случи в близко бъдеще), щях да се забавлявам, като знаех, че оръжието ще бъде ефективно колкото воден пистолет Ако си носех инструментите, щях да извадя ударника и да оставя патроните, и мислех да направя точно това, но трябваше да отида до дома и да се върна, а от къщата на семейство Картър можеше да ме видят. Нямаше да поема този риск. Ако ми се предоставеше възможност, щях да размисля.
Затворих жабката и потърсих под седалката. Не открих нищо освен опаковка от стар сандвич, която вонеше на горчица. И на задната седалка нямаше нищо.
Мъжът, който може би беше ченге, но вероятно не беше, представляваше загадка, която бях твърдо решен да разкрия.
Исках да претърся багажника, но здравият ми разум и усетът ми подсказаха, че вече насилвам късмета си, затова се измъкнах от колата и се върнах в безопасната гора. Тръгнах внимателно между най-големите дъбове и се приближих до къщата на семейство Картър. Щом стигнах до предната веранда, хукнах по тревата и приклекнах под прозореца на дневната. Затворих очи и се заслушах.
Веднъж татко ми каза, че сетивата ни работят в тандем едно с друго, но ако блокираш едно или повече и се съсредоточиш върху останалите, те се обострят много повече. Често установявах, че това е вярно и когато затворех очи, ушите ми сякаш чуваха по-добре.
Господин Непознат тътреше крака вътре, това беше ясно. Бях сигурен, че той е в дневната над мен.
Изведнъж чух силен трясък.
Стори ми се, че се разнесе от дневната, но не си спомнях там да има нещо, което да вдигне такъв шум, а имах отлична памет. Баща ми често ме караше да влизам в непозната стая и после веднага да затворя очи и да кажа всичко, което си спомням, и къде точно е поставено всяко нещо. За да се упражняваме, ходехме в къщи, обявени за продажба в отворените за посещение дни, и обикаляхме стаите. Щом приключехме с една къща, отивахме в следващата, и ако имаше достатъчно време, намирахме още една. Веднъж се отбихме в шест къщи за един ден. Татко гордо ми каза, че способността ми да запомням съдържанието на стаите, е почти фотографска. Неговата обаче беше още по-добра и след маратона с шестте къщи той ме накара да си спомня съдържанието на определени стаи във втората къща. Не бях подготвен за този вторичен изпит и въпреки че помнех някои неща, не можах да си спомня всичко. Баща ми обаче помнеше всичко и…
— Дошъл си да полееш цветята ли?
Гласът ме стресна и аз едва не изскочих от кожата си. Завъртях се да видя източника. Господин Непознат стоеше зад мен. Очите му бяха присвити и лицето му беше намръщено. Явно се мръщеше често, защото имаше бръчки. Въртеше нещо в дебелите си пръсти.
— Семейство Картър са на почивка и ми се стори, че някой се движи в къщата им — изтърсих бързо. Това беше правдоподобна причина да дойда тук. Понякога най-добрите отговори са най-простите, защото ако лъжеш и се заплетеш в разговор, лъжите може да се увият около гърлото ти и да спрат дъха ти.