— Нямам чичо Роджър. Роджър е управителят на жилищния блок.
Роджър ли казах? О, Боже, имах предвид чичо ти Робърт.
— Нямам чичо. И да съм срещала някой от роднините ти, не ги помня — тихо каза Емъри. Можеше да вика, ако иска, но никой нямаше да я чуе от гърмящия звук на "Крийм", които пееха "Роден под лош знак".
Не помниш ли чичо си Стив? Той много ще се разстрои. Обожаваше да те люлее, за да заспиш, когато ти беше бебе. Пееше ти онази песен… Как беше? Спомняш ли си? Нещо за деня, в който музиката умря…
— "Вкарах шевролета си в дерето, но дерето беше пресъхнало — изграчи Емъри със сухи и напукани устни и прокара език по тях. — Това ще бъде денят, в който ще умра…"
Точно така! Чичо ти Райън обожаваше тази песен.
— Нямам никакви чичовци. Нямам и майка. Ти не съществуваш. Моля те, престани да ми говориш.
Мислиш ли, че днес е денят?
— Какво?
Ами, сещаш се, денят, в който ще умреш.
Емъри допря пръстите на здравата си ръка до слепоочието си и ги притисна в меката кожа.
Мисля, че е най-добре да се примириш с ограниченото си бъдеще, скъпа. Дори ако Убиецът с маймуните не те убие скоро, ти не си яла и не си пила вода от седмици. Колко още мислиш, че ще издържиш?
— Не са минали седмици, а само два дни, най-много три.
О, мина най-малко една седмица, сладурче.
Емъри поклати глава и трепна, когато движението разтресе раненото й ухо.
— Мисля, че музиката е на таймер. Ако е така, включва се веднъж на ден. Това означава, че днес е вторият ден.
Дори ако малката ти теория се окаже вярна, а аз не я вярвам, пак питам, колко още ще издържиш без храна и вода?
— Ганди е постил двайсет и един дни — рече Емъри.
Двайсет и един дни без храна, но е пил вода.
— Така ли?
О, сигурна съм. Няма да се изненадам, ако някой му е пробутал едно-две десертни блокчета. Знаеш какви са знаменитостите.
— Той не е бил знаменитост, а…
Защо говореше с нея?
Тя не беше реална. Говореше съзнанието й. Емъри губеше разсъдъка си. Щеше да превърти много преди да я убие липсата на вода. Мозъкът й постепенно се обезводняваше като гъба, оставена на слънце. Както и органите й. Имаше чувството, че й се пишка, но когато се опита, не излезе нищо. Представяше си как бъбреците и черният й дроб изсъхват и се сбръчкват. Колко време щеше да мине, преди да престанат да функционират? Въпреки че не се движеше, сърцето й ускоряваше ритъма си и блъскаше в гърдите й. Отначало си помисли, че това е плод на въображението й, но когато преди няколко часа измери пулса си, беше деветдесет удара в минута. Много висок. Когато тичаше, пулсът й рядко надвишаваше осемдесет.
Емъри допря пръст до врата си и отново измери пулса си, като броеше ударите на петнайсет секунди. Двайсет и шест. Двайсет и шест по четири прави… По дяволите, не можеше да се съсредоточи. Двайсет и шест по…
Близо двеста, скъпа. Доста е ускорен.
— Сто и четири — каза Емъри, без да обръща внимание на гласа. Когато си почиваше, пулсът й обикновено беше петдесет и пет. В момента не правеше нищо, а сърцето й препускаше с бясна скорост. Тя не знаеше какво точно означава това, но знаеше, че не е хубаво.
Когато Убиецът с маймуните се върне, може да го помолиш да те убие бързо. Ще бъде много по-добре, отколкото онази работа с очите и езика, не мислиш ли?
Емъри прокара език по вътрешната страна на устата си. Беше загубила по-голямата част от вкусовите си възприятия, но малкото, което беше останало, й напомни на дървени стърготини. Уста, пълна с дървени стърготини.
Искаше да плаче, но вече нямаше сълзи. Сухите й очи горяха в мрака.
Някъде високо над нея Джими Хендрикс грабна китарата си и започна да вие.
58
Плъхът беше мъртъв.
Докато вървях след майка и татко надолу по стълбите към мазето, това беше първото, което забелязах. Малкото му черно тяло приличаше на мокър парцал с очи. Главата му беше извита назад и краката му бяха разперени. Осакатеният гризач лежеше в малка локва кръв до походното легло, където седеше госпожа Картър. Свободната й ръка беше окървавена.
Тя се усмихна, когато ни видя. Страхът, който изпълваше очите й преди няколко часа, беше изчезнал, заменен с леденостуден поглед.
— Той ще ни убие всичките, да знаете. — И гласът й беше различен, спокоен и сдържан. Уверен.