Очите й се напълниха със сълзи и ми стана неудобно, докато я гледах. Наведох глава и подритнах прахоляка на пода.
— Какво направи съпругът ти с документите, които е копирал? — попита баща ми.
Госпожа Картър повдигна рамене.
— Не знам. Не ми каза. И сега е мъртъв.
Татко се обърна към майка ми:
— Хора като тези по-скоро ще ни убият всичките, отколкото да рискуват кирливите им ризи да излязат на бял свят. Може би трябва да заминем.
— Може би първо трябва да ги убием — тихо отговори майка ми.
— Познавам онзи човек. Това е само началото — каза госпожа Картър. — Той ще дойде пак, вероятно скоро, вероятно с други. Бягството е единствената възможност за избор.
61
— Какво става тук, по дяволите? — Лицето на Стивън Мейдърс беше зачервено, когато той гневно влезе в кабинета на директора на гимназията Колби.
Колби вдигна ръце.
— Успокой се, Стивън. Обадих ти се веднага щом те дойдоха.
Стивън Мейдърс погледна сина си, който седеше в отсрещния ъгъл на стаята с наведена глава, притисната между ръцете, и после се обърна към детективите.
— Какво искате от сина ми?
Клеър посочи свободен стол пред голямото дъбово бюро.
— Защо не седнете, господин Мейдърс?
Това, изглежда, го ядоса още повече.
— Ще взема сина си, ще го заключа в нашия апартамент и ще изпратя трима от адвокатите си да побъбрят с шефа ви. Ето, това ще направя.
Клеър си пое дълбоко дъх и го изпусна.
— Синът ви може да е замесен в отвличането и евентуалното убийство на Емъри Конърс-Талбът.
Мейдърс се намръщи.
— Талбът? Онзи с недвижимите имоти?
Наш кимна.
— Синът ви се среща с дъщеря му.
— Срещите са много далеч от отвличането, детектив.
— Моля, седнете, господин Мейдърс — настоя Клеър.
Този път Мейдърс се подчини и остави куфарчето до себе си.
— Какво можете да ни кажете за Джейкъб Китнър? — попита тя.
— Братът на съпругата ми?
Клеър кимна.
— Не съм говорил с него, откакто почина съпругата ми Амелия, преди пет години.
— А синът ви? Кога за последен път е говорил с господин Китнър?
— И той не е имал никакъв контакт с него. Ние не говорим с нейните роднини — отговори Мейдърс.
Тримата погледнаха Тайлър, който все още беше закрил с ръце лицето си.
— Не е ли така, Тайлър? — попита го баща му.
Момчето вдигна глава. Очите му бяха зачервени и подпухнали.
— Аз съм виновен за всичко. Не мислех, че някой ще пострада.
Мейдърс стана и отиде при сина си.
— Какви ги говориш?
— Чичо Джейк каза, че тя няма да пострада.
Клеър и Наш се спогледаха, а после отново се втренчиха в Тайлър.
— Чичо Джейк? Откога имаш такива близки отношения с този човек?
Момчето въздъхна.
— Мама и аз често се виждахме с него. Не ти казахме, защото вие двамата не се спогаждахте и тя не искаше да се карате. Когато той ми каза, че умира, аз започнах да му помагам в дома му. Правех дребни неща за него след училище, това е всичко.
— Умирал е?
Клеър погледна директора на гимназията, който наблюдаваше иззад бюрото си.
— Господин Колби, бихте ли ни извинили за малко?
Той се намръщи и се приготви да възрази, но после размисли.
— Ще бъда отвън, ако ви трябва нещо.
Колби излезе и Клеър отново насочи вниманието си към Мейдърс.
— Вашият шурей е имал рак на стомаха в напреднал стадий. Вероятно е щял да умре до няколко седмици.
Мейдърс поклати глава.
— Чакайте малко. Как така "щял е да умре"? Какво се е случило?
Наш прокара пръсти през косата си.
— Вчера сутринта в шест часа и няколко минути Джейкъб Китнър беше блъснат и убит от градски автобус, докато е вървял към пощенска кутия на Петдесет и пета улица и Удлоун. Смятаме, че се е опитвал да изпрати малка бяла кутия. В кутията имаше човешко ухо… Ухото на Емъри. Шуреят ви е бил Убиецът "Четирите маймуни".
Мейдърс пребледня и се размърда неспокойно на стола си.
— Джейк? Не може да бъде.
Наш кимна.
— Той е отвлякъл Емъри и тя все още е в неизвестност. Без храна и вода или някой, който да се грижи за нея. Не й остава много време. Синът ви може да е единственият останал жив човек, който знае къде да я намерим.
Сега Мейдърс изглеждаше по-зле от сина си. Лицето му беше бледо. Дишаше повърхностно.
— Тайлър, вярно ли е?
Момчето въздъхна дълбоко.
— Чичо Джейк не е Убиецът "Четирите маймуни". Не е каквото си мислите.