— По-добре да отидем през деня. На гарата става тихо през нощта и мисля, че е по-вероятно да ни види някой — отговори баща ми.
— Как смяташ да я накараш да ни каже къде са документите? — попита майка ми.
Татко също изпи кафето си и остави чашата си в умивалника.
— Ще бъде трудно. Тя е корава. Може би ти би искала да опиташ?
Майка ми се усмихна широко.
— О, да!
63
Клеър смачка празната кутия от пепси кола и я хвърли в кошчето за боклук до Наш.
— Колко време мина?
— Откакто той влезе ли или от последния път, когато ме попита? — отвърна Клоз.
Тя поклати глава.
— И от двете… Не знам. Защо се бавят толкова много?
— Дванайсет минути, откакто ме попита последния път. Три часа и половина, откакто той постъпи в болницата. Три часа и дванайсет минути, откакто го закараха в операционната зала.
— Аз съм виновен — рече Наш, без да се обръща определено към някого. — Аз предположих, че хлапакът е от отдела по криминалистика. Той правеше снимки на местопрестъплението. Имаше съответните документи. Наоколо се мотаеха още десетина други криминалисти и той не се открояваше като измамник.
— Не е бил измамник — каза Клоз. — Поне на хартия е бил легитимен. Говорих с шефа му. Според официалните документи на отдел "Човешки ресурси" е бил прехвърлен от Тусон преди два месеца. Никой не е потвърдил прехвърлянето по телефона. Разчитали са само на електронните данни.
— Които са били фалшифицирани?
Клоз кимна.
— Едно от най-добрите хаквания, които съм виждал. Според лейтенанта му Уотсън — искам да кажа Бишъп, — е работил по десетина и повече случая, откакто е дошъл тук. Половината от отдела му се кълнат, че той е суперкриминалист. Разкрил две убийства само като огледал бегло пръските кръв. По дяволите, ако беше останал, вероятно след две години щеше да е шеф на отдела по криминалистика.
Клеър изглеждаше озадачена.
— Но ти каза, че пръстовите му отпечатъци са регистрирани под друго име. Как ти успя да ги откриеш, а лабораторията по криминалистика и отдел "Човешки ресурси" не са могли?
— Пръстовите му отпечатъци се появиха на двама души. Едните подкрепяха самоличността на Пол Уотсън, но в досието му на непълнолетен нарушител излязоха като на Ансън Бишъп. Мисля, че той е хакнал полицейската база данни и си е създал друга самоличност, но вече на пълнолетен, за да заблуди проверките на миналото му. Те нямат достъп до досиетата на непълнолетните престъпници.
— Но ти имаш.
Клоз завъртя очи.
— Е, не официално. Досието му на непълнолетен нарушител беше запечатано. Трябва само да знаеш къде да търсиш. Забравете как съм го намерил. Въпросът е, че не можеш да видиш името в досие на непълнолетен нарушител, докато не получиш достъп до файла, затова те вероятно са предположили, че е на Пол Уотсън. Кодът е за кражба от магазин, не достатъчно сериозно нарушение, за да му попречи да работи в лабораторията по криминалистика, затова онзи, който е прегледал досието му, когато е започнал работа, вероятно е пренебрегнал обвинението и е продължил по-нататък. Ако изобщо са видели досието. Това е едно голямо ако. Искрено се съмнявам дали някой се е разровил толкова надълбоко, особено след като той е дошъл с документи за прехвърляне.
— Какво знаем за Ансън Бишъп? — попита Клеър.
Клоз изсумтя.
— Абсолютно нищо. И веднага щом го разбрах, се обадих на Портър. — Той въздъхна дълбоко. — По дяволите, мислите ли, че аз съм виновен? Искам да кажа, че ако не се бях обадил на Портър, двамата все още щяха да обикалят насам-натам, търсейки улики. Бишъп нямаше да има причина да го наранява. Мамка му, аз обърках нещата.
В стаята настъпи тишина.
Клоз ги погледна в очите.
— Хайде, трябва да кажете, че вината не е моя. И че и без това щеше да се случи нещо такова.
Наш го перна по рамото.
Клоз подскочи и потърка мястото.
— Какво?
— Ако Портър умре, ще избия шибаните ти зъби — изръмжа Наш.
— Престани да се правиш на неандерталец — каза Клеър и после се обърна към Клоз. — Разбира се, че вината не е твоя. Опитал си се да предупредиш Портър. Всеки от нас би направил същото.
От коридора зад тях влезе лекар с очила с телени рамки и черна коса. Погледна странно двамата мъже и се обърна към Клеър.
— Детектив Нортън?
Тя стана.
— Да?
— Приятелят ви излезе от операцията без никакви проблеми. Провървяло му е. Ножът е проникнал на два сантиметра от главна артерия. И при най-лекото отклонение на траекторията на ножа кръвта му е щяла да изтече за една минута. Но за щастие при това положение раната е повърхностна, нищо повече от увреждане на тъканта. Вероятно ще го задържим тази нощ, но не виждам причина да остава по-дълго.