— Мамо? — тихо попита тя.
Тишина.
Главата я болеше много силно.
Емъри се помъчи да отвори очи, но клепачите й не помръднаха.
Главата я болеше, пулсираше. Чуваше ударите на сърцето си. Ритъмът зад очите й беше бърз и силен.
— Тук ли си, мамо?
Тя се взря в мрака вляво и потърси светлите червени цифри на будилника си. Часовникът обаче не беше там. В стаята беше тъмно като в рог.
Светлините на града обикновено хвърляха отблясъци върху тавана в стаята й, но сега и те бяха помръкнали.
Емъри не виждаше нищо.
Това не е твоята стая.
Мисълта я връхлетя бързо, непознат глас.
Къде?
Емъри Конърс се опита да седне, но силната, остра болка в лявата страна на главата й я накара отново да легне. Доближи ръка до ухото си и откри дебела превръзка. Влажна.
Кръв?
И после си спомни инжекцията.
Той й беше инжектирал нещо.
Кой беше той?
Емъри не знаеше. Не си спомняше. Помнеше обаче инжекцията. Ръката му се беше протегнала изотзад и бе забила иглата във врата й. Под кожата й се разпространи студена течност.
Тя се беше опитала да се обърне.
Искаше да го удари. Така я бяха учили да прави на уроците по самоотбрана, които баща й настояваше да взима. Накажи и осакати. Сритай го в орехчетата, миличка. Браво, моето момиче.
Емъри искаше да се завърти, да го ритне както трябва и да го фрасне по носа или в гръкляна, или може би в очите. Искаше да го нарани, преди той да я нарани, искаше…
Не можа да се обърне.
Пред очите й се спусна мрак и я погълна.
"Той ще ме изнасили и ще ме убие — помисли си, докато изпадаше в безсъзнание. — Помогни ми, мамо".
— Помисли си, когато светът потъмня до черно.
Майка й я нямаше. Беше мъртва. И сега Емъри щеше да отиде при нея.
Нямаше нищо против. Това беше хубаво. Тя искаше да види отново майка си.
Той не я беше убил, нали?
Не. Мъртвите не чувстват болка, а нейното ухо пулсираше.
Тя положи усилия и седна.
Кръвта се оттегли от главата й и Емъри едва не припадна отново.
Стаята се завъртя за секунда и после спря.
Какво й беше инжектирал?
Тя беше чувала за момичета, упоени на купони или в клубове, които се събуждаха на непознати места с раздърпани дрехи, без да си спомнят какво се е случило. Емъри не беше ходила на купон, а тичаше в парка. Той беше изгубил кучето си. Изглеждаше много тъжен, докато стоеше там с каишката в ръка и викаше името му.
Бела? Стела? Как се казваше кучето?
Не си спомняше. Съзнанието й беше замъглено, обвито в дим, и задушаваше мислите й.
— Накъде тръгна кучето? — попита го тя.
Той се намръщи, готов да се разплаче.
— Видя катеричка и хукна след нея, натам. — Той посочи на изток. — Никога не е бягала досега. Не разбирам.
Емъри се беше обърнала, за да проследи погледа му.
И тогава ръката му се уви около врата й.
Инжекцията.
— Време е за сън, красавице — прошепна той в ухото й.
Нямаше никакво куче. Как можеше да е толкова глупава?
Беше й студено.
Нещо приковаваше китката й надолу. Емъри я дръпна и чу издрънчаване на метал. Протегна лявата си ръка и изследва гладката стомана около китката си, тънката верига.
Белезници.
Закопчани за онова, върху което лежеше.
Дясната й китка беше закачена за нещо, а лявата беше свободна.
Емъри си пое дълбоко дъх. Въздухът беше спарен и влажен.
Не се паникьосвай, Ем. Не се предавай на паниката.
Очите й се опитаха да се приспособят към тъмнината, но мракът беше черен и непрогледен.
Пръстите й докоснаха леглото.
Не, не е легло. Нещо друго.
Стоманено.
Болнична количка с носилка.
Не беше сигурна как разбра това, но беше убедена, че е така.
О, Боже, къде ли се намираше?
Тя потрепери и едва тогава осъзна, че е гола.
Поколеба се за момент, а след това спусна ръка надолу към бедрата си. Не я болеше.
Ако той я беше изнасилил, Емъри щеше да знае, нали?
Не беше сигурна.
Беше правила секс само веднъж и я беше заболяло. Отначало не беше болезнено, само неловко. Тайлър, гаджето й, й беше обещал да бъде нежен и удържа на думата си. Всичко свърши бързо. И на него му беше за пръв път. Случи се само преди няколко седмици. Баща й беше разрешил да отиде на танците по случай завръщането у дома на Тайлър в гимназията "Уотни Вейл". Тайлър нае стая в "Юниън" и дори успя да отмъкне бутилка шампанско отнякъде.
Боже, главата й се пръскаше от болка.
Емъри вдигна ръка и предпазливо докосна превръзката. Цялото й ухо беше бинтовано и залепено с тиксо. Тя внимателно отлепи превръзката.