— Капитанът ще ме убие, ако доведа още един случаен човек — отвърна Портър.
— Говоря сериозно, Сам. Ще ни трябват хора. Имаме два, вероятно най-много три дни да намерим момичето. Уотсън носи умна глава на раменете си — каза Наш.
— Ако ти не попълниш екипа, капитанът ще го направи. По-добре да си ти, защото иначе ще ни натресат някой като Мъри. — Той кимна към детектив, който стоеше в коридора и се беше втренчил в писеца на химикалката си. — Мисля да включим Уотсън като връзка с криминалистите.
Портър се замисли за момент и после се обърна към Уотсън:
— Проявяваш ли интерес да работиш по случая?
— Имам частен договор с отдела по криминалистика. Може ли да работя и в силите на реда?
— Стига да не застреляш някого — рече Наш.
— Не нося оръжие — отговори Уотсън. — Никога не съм смятал за необходимо да се явя на изпита. По-скоро съм книжен червей.
— Чикагската полиция има споразумение с лабораторията по криминалистика. Официално ти ще бъдеш консултант назаем — обясни Портър. — Мислиш ли, че ще можеш да оправиш нещата с шефа си?
Уотсън остави снимката на нощното шкафче и извади мобилния си телефон.
— Дайте ми минута. Ще му се обадя. — Той се отдалечи в отсрещния ъгъл на стаята и набра номера.
— Умно хлапе — отбеляза Наш.
— Ще бъде хубаво да имаме свеж поглед върху случая — съгласи се Портър. — Ти не помагаш много.
— Да ти го начукам, приятелю. — Наш пусна снимката в пликче за веществени доказателства. — Ще я занеса в командния център.
Портър прокара пръсти през косата си и огледа стаята.
— Знаеш ли какво не съм видял още?
— Какво?
— Нито една снимка на бащата. Тук няма нищо, което да показва, че те са баща и дъщеря. Обзалагам се, че ако проверим официалните документи, няма да намерим нищо, което да ги свързва. Мезонетът вероятно е собственост на фирма, която е собственост на друга фирма, която е собственост на фиктивна фирма на някой толкова далечен остров, че може и да го няма на картата.
Наш повдигна рамене.
— Изненадва ли те това? Талбът има семейство, собствен живот. Мисли за кариера в политиката. Извънбрачните деца не се вписват в една кампания, освен ако не са на опонента. Същото е и с любовниците. Нека приемем истината. Макар Талбът да каза, че е обичал онази жена, тя все пак му е била само любовница и той никога не би зарязал съпругата си и не би се оженил за нея. Само я е криел в тази кула, далеч от любопитни погледи. С дете или без дете.
Уотсън се върна и прибра в джоба си мобилния си телефон.
— Шефът каза, че няма нищо против, стига да изпълнявам текущите си задължения.
— Ще имаш ли някакъв проблем?
Уотсън поклати глава.
— Мога да се справя. Честно казано, промяната ще ми хареса. Ще бъде хубаво да се измъкна за малко от лабораторията.
— Чудесно. Добре дошъл в специалната работната група за разследване на Убиеца "Четирите маймуни". Ние ще се погрижим за оформянето на документите, когато отидем в Управлението.
— Хубаво е да има церемония, Сам. Ще трябва да поработиш върху това — каза Наш.
Уотсън посочи снимката.
— Искате ли да се опитам да открия Тай?
— Да — отвърна Портър. — Виж какво ще успееш да изровиш.
Наш издърпа най-горното чекмедже вляво на шкафчето. Женско бельо. Той разпъна бикини между ръцете си и подсвирна.
— Еха, какъв задник.
— Мисля, че в тази стая живее гледачка или икономка — каза Портър. — Емъри е само на петнайсет. Няма начин да живее тук сама.
— Добре, но къде е гледачката? Защо не е съобщила, че момичето е изчезнало? — попита Наш. — Изминал е най-малко един ден, вероятно повече.
— Не е съобщила на полицията. Може би се е обадила на някой друг? — предположи Портър.
— Имаш предвид Талбът ли? — Наш поклати глава.
— Не мисля. Той изглеждаше искрено изненадан и разстроен, когато ти му каза какво се е случило.
— Ако е незаконно пребиваваща в страната, тя няма да се обади на полицията — рече Уотсън. — Логично е да се обърне към него.
— Или към някого, който работи за него.
— Добре, да допуснем, че случаят е такъв. Тогава защо Талбът ще се преструва, че не знае нищо? Не иска ли да я намери?
Портър повдигна рамене.
— Адвокатът му беше много настоятелен всичко да се пази в тайна. Може би това е мнението на Талбът. Те са пазили в тайна момичето петнайсет години. Защо да спират сега? Той има ресурси и вероятно е изпратил свои хора да я търсят. Няма нужда от нас.
— Тогава защо изобщо ни разказа за нея? Ако главната му грижа е да я скрие от света, не би ли ни насочил в друга посока? — Портър се приближи до коша с прането и докосна хавлията в средата. — Все още е топла.