Госпожа Картър протегна ръце зад главата си и развърза презрамките на роклята си. Дъхът ми секна, когато тънкият плат се свлече по тялото й. Тя беше гола, само по тънки бели памучни гащички. Мама й даде една от роклите си и госпожа Картър я нахлузи през главата си. След това майка ми отстъпи назад и огледа одобрително другата жена. Взе малката зелена бутилка с жълт етикет и отпи право от нея. Потрепери, ухили се и даде бутилката на госпожа Картър, която се поколеба само за момент, а след това поднесе бутилката към устните си и отпи.
Знаех какво е алкохол, но не си спомнях да съм виждал мама да пие, само татко. За него беше нещо обичайно да си налива едно-две питиета след дълъг ден на работа, но не и майка ми. Това беше нещо ново. Различно. Съседката върна бутилката на мама, която пак отпи и после й я даде. Двете се смееха зад стъклото. Майка ми й показа една от другите две рокли и госпожа Картър кимна въодушевено. Съблече роклята си и се приближи до голямото огледало, държейки втората рокля до гърдите си.
Сърцето ми ускори ритъма си.
Мама пристъпи зад нея и отметна настрана косата й, разкривайки извивката на шията й. Целуна я нежно на мястото, където вратът се свързва с рамото. Госпожа Картър затвори очи и леко се наклони назад, притискайки се до майка ми. Пусна роклята на пода. В огледалото видях как ръката на мама се плъзна по корема на другата жена и намери дясната й гърда. За разлика от госпожа Картър, очите на майка ми бяха отворени. Знам, защото ги виждах. Гледаха ме в огледалото, докато ръцете й се спускаха по тялото на госпожа Картър и се скриха в гащичките й.
15
Институтът по съдебна медицина "Кук" се намираше на Западна Харисън улица в центъра на Чикаго. Портър и Наш стигнаха бързо дотам от Флеър Тауър и паркираха на едно от местата отпред, запазени за силите на реда. Айзли им беше казал да се срещнат с него в моргата.
Портър не беше почитател на моргата. Там предпочитаният освежител за въздух бяха формалдехидът и белината, но пак не прикриваха факта, че миришеше на крака, развалено сирене и евтин парфюм. Винаги когато прекрачеше прага, той си спомняше за зародиша на прасе, на който господин Скарлето го беше принудил да направи дисекция в гимназията. Единственото му желание беше да се махне от там колкото може по-бързо. Стените бяха боядисани във весело светлосиньо, но това не ти помагаше да забравиш, че си в обкръжението на мъртъвци. Всички служители имаха едно и също безразлично изражение, което караше Портър да се чуди какво ли ще намери, ако надникне в домашните им хладилници.
На Наш обаче, изглежда, не му пукаше. Той се беше спрял в средата на коридора и надничаше в автомат за напитки, сандвичи и десертни блокчета.
— Как е възможно да няма "Сникърс"? Кой отговаря за това скапано шоу? — измърмори, без да се обръща определено към някого. — Хей, Сам, би ли ми дал назаем монета от двайсет и пет цента?
Без да му обръща внимание, Портър мина през двойните люлеещи се врати от неръждаема стомана и видя зелено кожено канапе, което вероятно е било ново по време на администрацията на Дж. Ф. Кенеди.
— Хайде, човече. Гладен съм! — извика Наш след него.
Том Айзли седеше зад метално бюро в отсрещния ъгъл на помещението и трескаво тракаше на клавиатурата на компютъра. Той вдигна глава и се намръщи.
— Пеша ли вървяхте дотук?
Портър си помисли да му каже, че всъщност са карали доста бързо, но е имало много светофари и така нататък, но после размисли и отговори:
— Бяхме във Флеър Тауър. Огледахме апартамента на похитеното момиче.
Повечето хора биха попитали какво са намерили, но не и Айзли. Интересът му към хората започваше, когато пулсът им спираше.
Наш мина през двойните врати. По пръстите му имаше остатъци от "Кит-Кат".
— По-добре ли се чувстваш? — попита го Портър.
— Остави ме на мира. Карам я на изпарения.
Айзли стана от бюрото.
— Сложете си ръкавици и елате с мен.
Той ги поведе през други двойни врати в дъното на пространството. Влязоха в голяма зала за аутопсии. Температурата рязко спадна може би с двайсетина градуса. Стана толкова студено, че Портър видя дъха си. Кожата на ръцете му настръхна.
Голяма кръгла хирургична лампа с дръжки от двете страни беше окачена над масата за аутопсии в средата на залата, където лежеше труп на гол мъж. Лицето беше покрито с бяло платно. Гръдният кош беше отворен с голям У-образен разрез, който започваше от пъпа и се разклоняваше при пекторалните мускули.