— Клоз, искам да проучиш този въпрос. Направи списък на всички химически чистения в радиус от осем километра от мястото на злополуката тази сутрин и се свържи с всяко от тях. Разбери дали използват този вид касови бележки и ако е така, попитай ги дали номер 54873 е валиден. У4М очевидно няма да си вземе дрехите. Дори ако откриеш повече от едно химическо чистене, пак ще можем да стесним кръга, ако другите поръчки са взети и е останал само този номер. Ако не откриеш нищо, разшири търсенето. Но тъй като той е вървял пеша, мисля, че химическото чистене е наблизо.
Клоз му махна с ръка.
— Приемам предизвикателството.
Наш огледа дъската.
— Ами костюма и обувките?
— Клоз може да провери всички магазини за обувки, докато проверява химическите чистения — подхвърли Клеър.
Клоз й показа среден пръст и се изплези.
Портър се втренчи за момент в дъската.
— Предпочитам Клоз да се съсредоточи върху химическите чистения. По-големият номер обувки измъчва и мен, но засега това остава на заден план. Ще запазим информацията на дъската в случай, че по-късно също влезе в играта.
— И монетите не са кой знае каква улика — подчерта Наш. — Всеки в тази стая вероятно има дребни монети в джоба си.
Портър си помисли дали да не изтрие седемдесет и петте цента, но после промени решението си.
— Ще ги оставим и тях. — Той се обърна към Уотсън.
— Провървя ли ти с джобния часовник?
— Ще отида в магазина на чичо ми, след като приключим тук — отговори Уотсън.
Портър отново се обърна към дъската.
— Мисля, че ще разберем кой е чрез това — рече той и подчерта "умиращ от рак". — Айзли каза, че е открил октреотид, трастузумаб, оксикодон и лоразепам в организма му. Трастузумабът се дава само в няколко центъра в града. Трябва да се свържем с всеки от тях с описание на У4М и да потърсим изчезнали пациенти.
— Аз ще го направя — предложи Клеър. — Колко пациенти с меки шапки, евтини костюми, скъпи обувки и рак на стомаха може да има? Тук ще ни помогнат дрехите и обувките. Той би се откроявал от другите, ако отиде в център за лечение, облечен по този начин.
— Добра идея — рече Портър. — Айзли е открил и малка татуировка на вътрешната страна на китката на мъжа. — Той зареди снимката на екрана на телефона си и го подаде на другите от екипа. — Скорошна е. Айзли каза, че вероятно е направена миналата седмица.
Клоз я разгледа внимателно.
— Това символът за безкрайност ли е? Малко иронично за човек, който скоро ще умре.
— Очевидно е означавал нещо за него — каза Клеър и се наведе над рамото му, за да види по-добре. — Ако ще поставяш постоянен знак на тялото си, замисляш се сериозно какъв да бъде.
— От личен опит ли говориш? — ухили се Клоз. — Имаш ли нещо, което искаш да покажеш на групата?
Тя му намигна.
— Мечтай си, технологичен гений.
Портър бръкна в джоба си, извади дневника и го сложи на масата.
— И това.
Всички млъкнаха и се втренчиха в тефтерчето.
— По дяволите, помислих, че Наш си го е съчинил — рече Клоз. — Наистина ли шибанякът е носел дневник? Включи ли го в описа на веществените доказателства? Няма го.
Портър поклати глава.
— Не искам медиите да знаят за дневника. Още не.
Клоз подсвирна.
— Писмен манифест на У4М? Мамка му, това струва цяло състояние.
— Не е манифест, а по-скоро автобиография, която започва от детството му.
Клоз се облегна назад на стола си.
— Неща като: "Днес на училище Беки Смит беше облечена с онази къса червена рокличка, която харесвам. Това ме направи щастлив. Реших да я проследя до дома й да я попитам дали иска да ми стане сериозно гадже. Тя отказа и аз я изкормих в дневната. Утре в училищната столова ще има пица. Обичам пица, но не толкова колкото бургерите. Бургерите със сирене са…"
Клеър го замери с химикалката си.
— Ох!
Наш кимна към дневника.
— Добре, ще попитам за очевидното, за което не иска да говори никой. Отгърна ли накрая? Какво пише на последната страница?
Портър протегна ръка и бутна дневника, който се плъзна по масата и спря пред партньора му.
— Хайде, виж.
Наш присви очи и взе тефтерчето. В стаята настъпи тишина. Той прелисти на последната страница и започна да чете на глас:
— Ах, добри господине. Майка ти не ти ли е казвала, че да надникнеш крадешком в края на едно хубаво четиво, преди да си заслужил това право, е смъртен грях? Писателите по цялата тази наша страхотна планета се обръщат в гробовете си, въртят очи от възмущение или направо те проклинат. Бих искал да отбележа, че искрено съм разочарован от теб, но това ще бъде лъжа. Ако ролите ни бяха разменени и аз бях на твоето място, несъмнено бих направил същото. Но, уви, отговорите, които търсиш, не са тук накрая. Предлагам да си налееш чаша хубаво кафе, да настаниш удобно задника си на любимия си стол и да се върнеш в началото. Наистина трябва да започнеш от там, не мислиш ли? Как ще разбереш как завършва нашата история, без да знаеш как съм започнал? Да опознаеш мен, означава да разбереш причините ми, а причини има. Трябва само да знаеш къде да погледнеш. Трябва да умееш да четеш между глупавите ситни редове. Това е половината от забавлението, нали? Да се научиш да играеш играта. Желая ти успех, приятелю. Стискам ти палци, сериозно. Всичко това е много забавно, не мислиш ли?