Наш прелисти още няколко страници и после хвърли дневника на масата.
— Копеле.
Портър взе тефтерчето.
— Чета това нещо и все още не съм сигурен как да го разбирам. Това е автобиографичен разказ за живота на У4М, но засега не съм попаднал на нищо, което да ни помогне да открием Емъри. Намирам само несвързаното бръщолевене на един много психически неуравновесен човек.
— Шибанякът е мъртъв, но продължава да ни се подиграва и да ни дразни.
— Може би трябва да преснимаш дневника. Ако четем всички, ще стигнем по-бързо до края — предложи Клеър.
Портър поклати глава.
— Нямаме време да го превръщаме в литературен кръжок и искам всички да се съсредоточите върху задачите си. Не мога да поверя дневника на никого извън тази стая, затова ще остане в мен. Чета бързо и ако попадна на нещо, веднага ще ви кажа.
— Ами камерата на местопроизшествието? — попита Уотсън. — Някой прегледа ли записа?
— Отправих официално искане, но от Централата още не са изпратили анализ — отговори Клоз. — Ще продължа да работя по въпроса.
— Най-малкото видеозаписът ще покаже дали той е изскочил нарочно пред автобуса, или е било нещастен случай — каза Портър. — Ако извадим късмет, може да се сдобием с ясен кадър на лицето му.
Наш повдигна рамене:
— Аз залагам на самоубийство. Защо иначе ще носи дневника? Знаел е, че скоро някой ще го прочете, иначе нямаше да напише последната страница. Искал е да си отиде от този свят по собствена воля, вместо да го разяде ракът. Готов съм да се обзаложа, че е искал да намерим дневника като едно последно "да ви го начукам".
— Ако е смятал да се самоубие, защо ще го прави, преди да изпрати по пощата ухото? — попита Уотсън.
— Няма ли да е по-логично първо да приключи с последната жертва?
— Серийните убийци не са най-логичните членове на племето — каза Наш. — Може да е взел ухото, знаейки, че то ще ни помогне да го идентифицираме като У4М.
— Той отново се обърна към Портър: — Не забравяй да им кажеш за гаджето на Айзли.
Портър кимна.
— Да, за малко да забравя. Айзли има приятелка в музея, която вероятно ще може да възстанови лицето по черепа. Ако стане, може да получим снимка, която да използваме.
— Айзли има гадже? Кой ходи с човек, който работи в морга? — зачуди се на глас Клоз.
— Звучи така, сякаш тя е предложила услугите си. Няма да откажа помощта — рече Портър.
Уотсън отново се беше втренчил в изображението на татуировката.
— Знаете ли, може да става дума за завещание.
— Какво искаш да кажеш?
Той остави телефона.
— Убиецът е умирал, затова пише дневника, а след това отвлича последната жертва и изскача пред автобуса, знаейки, че ще го идентифицираме като У4М заради ухото в кутията. Символът за безкрайност на татуировката може би означава точно това — той смята да живее вечно.
— Подреден край на живота на един сериен убиец — тихо каза Портър.
— Наистина, умните серийни убийци, онези, които дълго се изплъзват от полицията, накрая искат хората да разберат за тях. Искат да си припишат заслугата за работата си. Ако ти си У4М, би ли искал да умреш, знаейки, че светът никога няма да разбере кой си бил всъщност? — Уотсън поклати глава. — Не, разбира се. Когато си избягвал залавяне дълго като него, ще искаш да изкрещиш от някой покрив. Вече не можем да го арестуваме и той ще влезе в учебниците по история.
Портър знаеше, че младият мъж е прав.
— Какво означава това за Емъри?
Всички се умълчаха. Никой нямаше отговор.
1. Кали Тремъл, 20 г., 15 март 2009
2. Ел Бортън, 23 г., 2 април 2010
3. Мелиса Люмакс, 18 г., 24 юни 2011
4. Сюзан Деворо, 26 г., 3 май 2012
5. Барбара Макинли, 17 г., 18 април 2013
(единствената блондинка)
6. Алисън Крамър, 19 г., 9 ноември 2013
7. Джоуди Блумингтън, 22 г., 13 май 2014