— Добро утро, господа. Аз съм Колби, директорът на гимназията. Какво мога да направя за вас?
Портър се ръкува с него и му показа полицейската си значка.
— Искаме да говорим с един от вашите ученици, Тайлър Мейдърс. Той на училище ли е днес?
Колби погледна нервно двете жени, които стояха зад рецепцията и съсредоточено наблюдаваха мъжете. На столовете покрай стената седяха трима ученици, които гледаха кръвнишки.
— Защо не влезем в кабинета ми? — усмихна се той и посочи малка стая вляво. Тримата влязоха вътре и след като седна зад бюрото си, Колби попита: — Тайлър? Загазил ли е?
Портър и Наш се настаниха на двата стола срещу директора, които бяха малки, ниски и неудобни. Портър мигновено изпита чувството, че се е пренесъл назад в младежките си години и че има неприятности. Дланите му се изпотиха. Въпреки че беше по-нисък най-малко десетина сантиметра, директорът Колби го гледаше отвисоко от голямото си кожено кресло. Погледът му беше авторитетен и накара Портър да се почувства така, сякаш му оставаха пет минути до изключване от училище. Той се отърси от мислите си и се наведе напред.
— Съвсем не. Искаме само да говорим с него за гаджето му.
Колби се намръщи.
— Гадже? Не знаех, че той има гадже.
Наш зареди снимка на мобилния си телефон и го плъзна по бюрото.
— Името й е Емъри Конърс. Тя ученичка ли е тук?
Директорът взе телефона и се вгледа в снимката, а после написа името на компютъра си и погледна резултатите.
— Не, тя не учи тук. — Той върна телефона на Наш и след това натисна бутон на бюрото си. — Госпожице Колдуел? Моля, намерете Тайлър Мейдърс и му кажете да дойде в кабинета ми.
— Да, господине — отговори безплътен глас.
Портър погледна Наш, който беше необичайно тих.
Ръцете му бяха сложени на коленете и очите му не поглеждаха Колби. Портър можеше само да предполага какви бели е правил партньорът му като ученик. Сигурно непрекъснато го бяха викали при директора. Колби също забеляза това, но предпочете да не казва нищо, само се усмихна самодоволно и написа нещо на айфона си.
— Тайлър, изглежда, е в час по математика, на третия етаж. Да ви предложа ли нещо за пиене, господа? — попита той.
Портър поклати глава.
— Не — отговори Наш. — Благодаря.
Пет минути по-късно на вратата се почука и в кабинета влезе момче на около шестнайсет години. Погледна двамата детективи и после кимна на Колби.
— Викали сте ме, господине.
Директорът стана.
— Влез, Тайлър, и затвори вратата. Тези двама господа са от чикагската полиция и искат да говорят с теб.
Тайлър отвори широко очи. Мозъкът му несъмнено преговори набързо всичко, което беше правил напоследък, опитвайки се да открие нещо, което би довело полицията при него.
Портър му отправи най-окуражителната си усмивка.
— Успокой се, синко. Не си направил нищо лошо. Искаме да поговорим за Емъри.
Тайлър придоби озадачен вид.
— Ем? Добре ли е тя?
Портър се обърна към Колби:
— Ще бъдете ли така любезен да ни дадете няколко минути да поговорим с господин Мейдърс?
Директорът на гимназията поклати глава.
— Съжалявам, но той е непълнолетен. Опасявам се, че без да присъства родител, трябва да остана в стаята.
— Добре — отвърна Портър, стана от малкия стол и седна на ръба на бюрото, попречвайки на Колби да вижда ученика. Наш направи същото. Директорът се прокашля зад тях, но не каза нищо.
— Кога за последен път видя Емъри?
Тайлър пристъпи от крак на крак.
— Мисля, че в събота. Ходихме на кино и вечеряхме в центъра на града. Добре ли е тя? Изнервяте ме.
Портър погледна Наш.
— Смятаме, че е отвлечена.
Лицето на момчето пребледня.
— Но кой би… Защо?
— Предполагаме, че е била отвлечена от парк "А. Монтгомъри Уорд", докато е тичала за здраве вчера. Паркът е на около километър и половина от…
Тайлър кимна.
— Знам къде е. Ем непрекъснато тича там. Боже, казах й да не ходи сама, но тя никога не ме слуша. — Очите му се напълниха със сълзи и той ги избърса с ръкава си. — Ем е много хубаво момиче и носи тесен, прилепнал за тялото й екип за джогинг. Все й казвам, че това не е безопасно. Градът е пълен с откачалки. О, Боже. Изпратих й куп съобщения, но тя не ми отговори. Това не й е присъщо. Обикновено ми се обажда след една-две минути. Но от вчера не съм я чувал. Смятах да отида в дома й веднага щом свършат часовете.
— В кое училище учи Емъри?
— Не учи. Искам да кажа, че учи, но вкъщи. С частни учители — отговори Тайлър.
— Частна учителка ли живее с нея?