— Ще попитам мама. Дайте ми минута — рекох с гласа си на възрастен, който звучеше напълно безразлично и уверено и говореше: "Може да ми вярвате. Тук съм, за да ви помогна с всичко, любезна госпожо!"
Тя кимна. Движението сигурно й причини болка, защото лицето й се изкриви в гримаса на неприятно чувство.
Предложих й усмивка и после заподскачах надолу по стълбите към мазето.
24
Портър и Наш намериха Клоз прегърбен пред компютъра в отсрещния край на отдел "Информационни технологии". На бюрото му бяха разхвърляни наръчници, листове, опаковки от готова храна за вкъщи и голяма колекция от сувенири с Батман. Наш посегна към копие на Батмобила, но Клоз го перна с линийка по ръката, преди да успее да го вземе.
— Когато идвам у вас, не си играя с твоите барбита. Не пипай нещата ми — изръмжа той.
— Какво откри? — попита Портър.
— Вторият телефон също не работи, но вижте това.
— Клоз посочи екрана в средата на редицата от пет монитора пред него. В лявата страна няколко души стояха на ъгъла и чакаха да пресекат улицата.
Портър се наведе по-близо.
— Виждаш ли го?
Клоз посочи малко пространство на екрана между едър мъж с черен костюм и жена с бебешка количка.
— Виждаш ли това? Горната част на меката му шапка?
Портър присви очи.
— Не я виждам.
— Ще превъртя напред видеозаписа. — Клоз натисна няколко клавиша на клавиатурата и кадрите се придвижиха напред. Жената се наведе и прошепна нещо на детето в количката. Човекът зад нея се видя за няколко секунди. Меката му шапка беше леко кривната надолу и прикриваше лицето му от камерата, но определено беше той.
— Можеш ли да го увеличиш? — попита Портър.
Клоз завъртя малък контролен уред до компютърната мишка и образът се уголеми.
— Изображението става твърде зърнесто, когато се увеличи много. Това обаче няма голямо значение, защото пречи да видим лицето му. Гледайте сега. — Той отново пусна видеозаписа и картината се придвижи напред на забавен каданс. Автобусът пълзеше на екрана бавно, с малка част от действителната си скорост, приближавайки се към кръстовището. Светофарът в горния десен ъгъл на екрана блесна в зелено.
— Шофьорът не излъга. Светофарът е светел зелено, когато се е приближил.
Клоз почука по екрана с химикалката си.
— Наблюдавайте нашия човек.
Автобусът се приближи до групата хора и мъжът с меката шапка излезе пред другите. Шапката закриваше лицето му. Той се огледа наляво и надясно и с едно бързо движение скочи от тротоара и се изстреля на платното. Краката му така и не докоснаха земята. Рамото му се блъсна в решетката на автобуса и ударът го отхвърли напред. Дори на бавна скорост, нещата се случиха бързо. Тялото му сякаш се сля с предницата на автобуса, а след това се отлепи, полетя във въздуха и изчезна от екрана.
— По дяволите! — измърмори Наш.
Автобусът отмина, оставяйки хората на ъгъла да гледат втрещено.
— Униформените полицаи са говорили с тези хора, но никой не си спомня мъжа — добави Клоз. — Повечето гледали телефоните си и се движели на автопилот. Никой не можал да даде описание. Човек би си помислил, че мъж с мека шапка би се откроявал сред останалите.
— Той очевидно изскача пред автобуса. Това е сигурно — отбеляза Наш. — Изобщо не е възнамерявал да стигне до пощенската кутия. Самоубийство с градски транспорт.
— Гледах видеозаписа стотина пъти, с различна скорост и увеличение. Няма ясен кадър на лицето му — рече Клоз. — Ако питате мен, той е играл пред камерата. Шантавите му дрехи го отличават, но той е кривнал шапката си така, че камерата да не заснеме ясно лицето му. Знаел е точно какво прави и мисля, че е искал да го забележим, но не и лицето му. Затова се е издокарал така.
— Тогава У4М знае, че умира, и вместо да остави природата да следва своя ход, отвлича една последна жертва, облича най-хубавия си костюм и инсценира някакъв театър, за да гарантира завещанието си? — разсъждаваше на глас Портър. — Очаквал е да намерим ухото и да направим връзката. Оставя дневника, защото там е написал историята си от неговата гледна точка и подробности от какво семейство произлиза. Описал е биографията си, за да бъде отразена правилно в учебниците по история. Винаги е бил педантичен. Защо да оставя нещо толкова важно отворено за тълкуване на репортери и откачалки в интернет? Нищо от това не е случайно, както изглежда на пръв поглед. Не съм сигурен дали изобщо нещо е случайно. За мен това включва и другите неща, които намерихме в него — джобният часовник, касовата бележка от химическото чистене и може би дори дребните монети. Всичко може да е умишлено.