Наш се намръщи.
— Мисля, че преувеличаваш, Сам.
— Евтин костюм, мека шапка, обувки, които не отговарят на номера му… Мисля, че не е оставил нищо случайно. Той все още си играе с нас на нещо, разказва история. Всичко е свързано и означава нещо.
— Или пък случайно го е носил в себе си, когато е целунал автобуса.
Портър въздъхна.
— Искам да кажа, че не всичко е конспирация — допълни Наш.
— Този човек убива години наред, без да остави нито една улика. А сега всичко това. Сигурно означава нещо.
— Телефонът на Портър иззвъня. Той го извади от джоба си и отговори на обаждането. Кимаше, докато човекът от другия край на линията говореше. Приключи разговора и грабна ключовете си от бюрото на Клоз.
— Обади се Мъри от Флеър Тауър. Хванали са Бъроу да се качва със служебния асансьор.
25
Заварих мама и татко да се търкалят върху обления с кръв под. Крайниците им бяха преплетени в прегръдка. Виеха като ученици в разгара на голямото междучасие. Допрях пръст до устните си и им направих знак да млъкнат
— Какво има, шампионе? — попита баща ми и спря колкото да приглади дълъг кичур от косата на майка ми от лицето й, оставяйки тъмночервена следа и може би малко мастна тъкан. Трудно беше да се каже, защото тя беше цялата изцапана.
— Госпожа Картър е горе, на задната врата — казах тихо. — Търси господин Картър. Тя го видя, че дойде тук и влезе вътре с мама. Наблюдавах я от двора.
Лицето на татко беше трудно разгадаемо. Винаги е било такова. Той се обърна към майка ми:
— Вярно ли е? Видяла ли е?
Мама повдигна рамене.
— Предполагам, че е възможно. Но той се държа абсолютно безразсъдно. Аз само се защитавах. Лиза ще прояви разбиране. Тя е много разбрана жена.
Баща ми бързо огледа мазето, възприемайки сцената. Господин Картър лежеше в окървавена купчина, все още прикован с белезниците за тръбата. Тялото му беше опустошено много по-лошо, отколкото когато се бях отегчил и се качих горе. Те бяха продължили да го режат и кълцат, след като той беше умрял. Онова, което беше останало, не беше човек, а купчина месо, захвърлена играчка на хищник.
— Тя е горе — повторих. — В момента.
Мама въздъхна.
— Ами, не сме в състояние да приемаме гости.
Татко се ухили на думите й.
— Може би трябва да й кажем да дойде по-късно?
— Мисля, че задната врата не е заключена — рекох. — Тя може да влезе. Вече може да е влязла.
Баща ми се освободи от обятията на майка ми и се изправи.
— Това би било жалко.
Нямаше как да не се съглася.
— Мислиш ли, че ще можеш да я отпратиш? — попита ме татко.
— Аз… Не знам — смотолевих.
— Вече си голямо момче, шампионе, почти мъж. По-умен си от нея, не се съмнявам в това. Разгадай ребуса, намери начин.
Госпожа Картър не трябваше да вижда мама и татко в това състояние. И те нямаше да успеят да се промъкнат незабелязано покрай нея. Вратата на мазето се виждаше от задната врата на къщата. Донякъде се надявах, че тя е влязла, стои на стъпалата и слуша. Спомних си я при езерото. Замислих се какво би било да е окована с белезници в мазето.
— Какво ще кажеш, шампионе? Мислиш ли, че ще се справиш с нея?
Кимнах.
— Да.
26
Емъри се сви в ъгъла под количката с носилката, притиснала едната си ръка до ухото, а другата до стената, но не можа да заглуши музиката, която беше силна, по-силна от всяко стерео, което беше чувала. През пролетта тя ходи на концерт на "Имаджин Драгънс" на "Олстейт Арена" с Кирсти Доналдсън и двете стояха на десетина метра от сцената и точно пред най-голямата купчина усилватели, която беше виждала. Бяха толкова мощни, че звукът отвяваше назад косите им, и си направиха страхотни селфита. Сега обаче звукът беше още по-силен. И не само адски силен, но и отекваше в стените. Ехтеше. Ритъмът я разтърсваше.
Когато музиката започна — стори й се, че това беше преди часове, — Емъри се разкрещя с пълно гърло, но звуците я заглушиха. Гласът й се изгуби в песните на "Пинк Флойд", Джанис Джоплин и десетина други групи, които Емъри позна, но не знаеше имената им. Въпреки това тя крещеше. Гневът, омразата и страхът я изгаряха отвътре и търсеха отдушник. Пищя, докато я заболя гърлото и беше сигурна, че е прегракнала, но не можеше да разбере, защото и без това не чуваше гласа си. Пищя, докато езикът й стана като шкурка и болка прониза главата й.