Выбрать главу

Мъри стоеше на прага и хрускаше чипс. Портър го стрелна с мръсен поглед и полицаят вдигна ръце в знак, че се предава, и се махна от там. Портър отново погледна госпожица Бъроу.

— Забелязахте ли нещо странно в дните или седмиците преди отвличането на Емъри вчера? Тя спомена ли нещо? Някой да я е преследвал или някакви странни обаждания по телефона? Нещо необичайно?

Нанси поклати глава.

— Не си спомням нищо особено.

— Емъри би ли ви казала?

— Противно на онова, което може би си мисли партньорът ви, с Емъри бяхме, искам да кажа сме близки. Тя ми се е доверявала по други въпроси. Ако я безпокоеше нещо, предполагам, че щеше да ми каже.

— Други въпроси?

Лицето й се зачерви.

— Момичешки неща, детектив. Нищо, което си струва да бъде споменато.

— Има голяма вероятност човекът, който е отвлякъл Емъри вчера, да я е наблюдавал известно време. Има ли някой нов в живота й? Виждали ли сте напоследък в сградата някой, когото не познавате? Или някой, когото сте видели тук и отново на някое друго място, например в бакалията днес?

— Смятате, че похитителят я е следил?

Портър повдигна рамене.

— Не знаем. Мога да ви кажа, че той е изключително внимателен. Не поема абсолютно никакъв риск. Мисля, че решението да отвлече Емъри в парка не е било спонтанно. По всяка вероятност извършителят я е следил, научил е ежедневната й практика и е преценил къде най-вероятно ще бъде тя и кога. Сигурно е следил и вас.

Тя сведе поглед към ръцете си.

— Не си спомням такъв човек. Сградата е добре охранявана. Мислите ли, че може да е влязъл вътре?

— Той е влизал в много по-добре охранявани сгради в миналото. Мисля, че ако е имал причина да влезе тук, би намерил начин.

Госпожица Бъроу сви устни.

— Учебникът.

Портър се намръщи.

— Какъв учебник?

Нанси стана и тръгна по коридора, като едва не се сблъска с Мъри. Портър я последва и се удиви на бързината, с която тя се движеше. В края на краищата, беше огромна жена. Госпожица Бъроу стоеше до бюрото в кабинета и държеше учебника по математически анализ, който бяха намерили по-рано.

— Видях това преди три дни и попитах Емъри. Тя приключи с математическия анализ преди две години. Стори ми се странно, че си е купила учебник по този предмет, особено толкова елементарен. Емъри учеше много по-сложни неща, отколкото може да предложи този учебник. Тя ми каза, че не го е купила и че не знае откъде се е появил.

Портър огледа предпазливо учебника.

— Моля, оставете го на бюрото, госпожице Бъроу.

29

Дневник

Мрежата против насекоми на кухнята в задната част на къщата на семейство Картър беше оставена отворена. Вятърът си играеше с нея и я блъскаше в боядисаната в бяло, олющена рамка. Хванах дръжката и я задържах за госпожа Картър. Тя мина покрай мен и влезе в тъмната кухня. Не беше проронила нито една дума по пътя дотук. Нито пък аз. Ако не чувах тътренето на краката й, нямаше да знам, че върви след мен.

Затворих вратата и щракнах ключалката. Вятърът навън изрева протестирайки.

Госпожа Картър сложи ръце на кухненския плот и наведе глава към умивалника. Очите й бяха изцъклени. Съзрях бутилка бърбън на масата, до чаша, украсена с изображенията на Снупи и Удсток. Цветовете бяха избледнели и протрити след години на миене. Приближих се и налях два-три сантиметра бърбън. Баща ми би казал два пръста.

— Не си ли малък за това? — попита госпожа Картър, която се беше обърнала и ме гледаше.

Дадох й чашата.

— За вас е.

— О, не бих могла.

— Мисля, че трябва.

Татко никога не се въздържаше от питие след дълъг работен ден. Знаех, че един-два коктейла му помагат да се отпусне. И сега, ако някой се нуждаеше от отпускане, това беше госпожа Картър.

Тя се поколеба, оглеждайки кафявата течност, а после взе чашата и я доближи до подутите си устни. Изпи бърбъна на една бърза глътка и остави чашата на плота. Потрепери от главата до петите и тихо ахна:

— О, Боже!

Не можах да не се усмихна. Ние споделяхме момент като възрастни. Двама приятели по чашка, които пийват в кухнята. Исках да опитам бърбъна, но си казах, че моментът не е подходящ. Трябваше да запазя ясно съзнанието си. Нощта съвсем не беше свършила.

— Искате ли още едно? — попитах.

Госпожа Картър кимна и аз й налях пак, добавяйки още един пръст и нещо.