Кимнах.
Госпожа Картър ни гледаше втренчено с каменно изражение. Лицето й беше зачервено под синьо-черните напомняния за предишната вечер.
Баща ми придърпа обърната с дъното нагоре кофа, седна до мен и остави кафето си на бетонния под. Малка част от течността се изля и потъна дълбоко в петното кръв.
— Мъдрите маймуни са изобразени на скулптура над вратата на конюшнята на прочутия шинтоистки храм Тошогу в град Никко, Япония. Изваяни са от Хидари Джингоро през XVII век и се смята, че изобразяват жизнения цикъл на човека… Е, всички пана изобразяват жизнения цикъл, само вторият включва мъдрите маймуни. Жизненият цикъл се основава на учението на Конфуций.
— Не онзи от курабийките с късмети — изтърсих, — а истинският Конфуций. Той е бил китайски мислител, учител, политик и философ. Живял е някъде между 551 и 479 година преди Христа.
— Много добре, синко! — засия баща ми. — Конфуций е автор на някои от най-влиятелните китайски текстове и правила на поведение, които се използват и до днес не само в Китай, но и в по-голямата част на съвременния свят. Той наистина е бил мъдър човек. Някои твърдят, че идеята за маймуните е дошла в Япония от будистка легенда. Ако питате мен, никой не знае със сигурност. Такава силна пословица устоява на времето. Няма да се изненадам, ако един ден научим, че и Япония, и Китай са черпили мъдрост от още по-древен източник, който вероятно е дошъл от друг, още по-древен от него. Мъдрите маймуни може би датират от зората на човечеството.
Госпожа Картър го гледаше, без да мига. Баща ми продължи да разказва:
— Скулптурите, изобразяващи жизнения цикъл в храма Тошогу се състоят от общо осем пана. Маймуните са на второто пано. Някой може ли да ми каже имената им?
Аз, разбира се, знаех отговора и настойчиво вдигнах ръка. Ако също го знаеше, госпожа Картър предпочете да не участва.
Татко погледна мен, после нея и накрая пак мен.
— Ти вдигна ръка пръв. Кажи ни имената им.
— Мизару, Киказару и Ивазару.
— Правилно! Дайте на момчето напълно заслужена награда — ухили се баща ми. — Допълнителни точки, ако знаеш какво означават имената им…
На татко му беше ясно, че знам и това, но той обожаваше игрите, затова продължих с играта:
— Мизару означава "Не виждай зло", Киказару означава "Не чувай зло" и Ивазару означава "Не говори зло".
Баща ми бавно кимна и почука с пръст по коляното на госпожа Картър.
— Вероятно си виждала изображенията им. Първата маймуна е закрила очите си, втората — ушите си, а третата е сложила косматата си лапа на устата.
— Ето защо, когато употреби лоша дума, госпожа Картър наруши правилото на Ивазару — заявих уверено.
Татко поклати глава.
— Не, синко. Въпреки че мръсният език е лошо нещо и знак за по-нисш интелект, тя би трябвало да каже нещо лошо за някой друг, който е нарушил правилото на Ивазару.
— Аха. — Кимнах.
Госпожа Картър изръмжа и дръпна белезниците.
— Успокой се, Лиза. Ще дойде и твоят ред, но трябва по-бързо да вдигаш ръка — каза й баща ми.
Тя отново дръпна белезниците, които издрънчаха върху тръбата и походното легло, и изпъшка от отчаяние.
— Може би крака си тогава?
— Има и четвърта маймуна, но никой не знае за нея — обясних.
Татко кимна.
— Първите три маймуни определят правилата, по които всички ние трябва да живеем, но четвъртата е най-важната.
— Шизару — рекох. — Името й е Шизару.
— Четвъртата маймуна символизира "Не прави зло" — продължи баща ми. — И това, разбира се, е уловката. Ако някой види или чуе зло, няма какво толкова да направи. Когато някой говори зло, пак е нарушение, но да прави зло… Е, когато прави зло, няма място за прошка.
— Такива хора не са неопетнени, нали, татко?
— Не, синко, определено не са. — Той отново се обърна към госпожа Картър: — За жалост съпругът ти попадна в последната група и на нашата страхотна планета няма необходимост от хора като него. Предпочитам да отърва света от тези боклуци с малко повече дискретност, отколкото би сметнала за уместно прелестната ми съпруга, но стореното — сторено и няма смисъл да се тормозим за нещо, което не можем да контролираме. Също така предпочитам да не беше разкривала нашите лудории от снощи, но уви, детективските ти умения са изключителни и ти ги разкри. Оттук следва и сегашното ни затруднение — какво да правим с теб?